Мълчанието на агнетата

ПЕТДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА

Госпожа Бимел подаде на Старлинг слушалката и вдигна от пода хленчещото бебе, но не излезе от стаята.

— Кларис Старлинг на телефона.

— Джери Бъроус. Старлинг…

— Добре, че се обади, Джери. Слушай, Бъфало Бил умее да шие. Триъгълниците… Чакай малко. Госпожо Бимел, много ви моля да отведете бебето в кухнята. Предстои ми служебен разговор. Благодаря. Джери, той е шивач. Изрязал е…

— Старлинг…

— Изрязал е триъгълниците от раменете на Кимбърли Ембърг, за да направи от тях клинове, шивашки клинове — разбираш ли за какво говоря? Той е опитен шивач, а не първобитен пещерняк, който се намята с одрани кожи. Отделът за идентификация може да се разрови в компютрите си за шивачи, тапицери…

— Добре, добре, ще им съобщя. А сега чуй, че нямам време. Джак ми нареди веднага да ти съобщя. Имаме име и адрес, които са крайно обещаващи. От Андрюс вече излетя Отрядът за спасяване на заложници. Джак ще ги инструктира по време на полета.

— Закъде отлетяха?

— За Калъмет Сити, съвсем близо до Чикаго. Името му е Джейм Гъм, известен също като Джон Грант, трийсет и четири годишен, осемдесет и шест килограма, кестенява коса, сини очи. Обадили са се на Джак от „Джонс Хопкинс.“ Твоите сведения — за разликите между нашия човек и същинския транссексуалист — е навела „Джонс Хопкинс“ на следата. Преди три години кандидатствувал за промяна на пола. След като го отхвърлили, нападнал един от лекарите. Представил се в „Хопкинс“ под името Грант и им дал несъществуващ адрес в Харисбърг, Пенсилвания. Полицията обаче докопала квитанция за бензин, та имала върху какво да стъпи. Като малолетен в Калифорния е предизвикал голяма сензация — убил баба си и дядо си, когато бил на дванайсет години, и прекарал шест години в психиатричната болница в Тулеър. Пуснали го преди шестнайсет години, при закриването на болницата. Оттогава никой нищо не знае за него. Бияч на педерасти. След две премеждия в Харисбърг отново изчезнал.

— Чикаго казваш. Как научихте за Чикаго?

— От митницата. Откриха документи на името Джон Грант. Преди две години задържали куфар от Суринам с живи нощни пеперуди. Адресатът бил Джон Грант, адресът — магазин за — обърни внимание! — кожени изделия. Може би шивашките му умения имат някаква връзка с кожарството. Ще им съобщя за шиенето в Калъмет и в Чикаго. Още не разполагаме с домашен адрес — магазинът е фалирал, но кръгът вече се затваря.

— Снимки не открихте ли?

— Само стари. От полицията в Калифорния. Не вършат обаче работа, защото са правени, когато е бил дванайсетгодишен. Прилича на херувим. Въпреки това им ги изпращаме по факса.

— Мога ли и аз да отида?.

— Джак ме предупреди, че ще изявиш желание. Имат две жени полицайки от Чикаго и медицинска сестра, която да се погрижи за Катрин Мартин, ако я намерят. Пък и няма как да успееш навреме, Старлинг.

— Ами ако се е барикадирал? Може да се наложи да се чака…

— Никакво изчакване. Намерят ли го, веднага ще действуват. Крофорд разреши вратата да се вдигне във въздуха. Проблемът е там, че той и преди е държал заложник. Барикадирал се в Сакраменто, а за заложница взел баба си. Вече бил убил дядо си. Страшна работа. Извел я навън пред себе си, а в това време полицаите довели някакъв поп да му говори. Не забравяй, че става дума за дванайсетгодишно дете, никой не е стрелял. И както бил зад нея, с нож и извадил бъбреците. На дванайсет години! Така че този път никакви преговори, никакво предупреждение. Мартин и без това по всяка вероятност вече е мъртва, но да предположим, че ни провърви. Да предположим, че е имал много работа, бил е зает и не е стигнал още до нея. Ако разбере, че е обкръжен, ще я привърши от злоба, за да ни ядоса. Какво му струва? Така че намерят ли го… Бум! И вратата я няма.

Стаята беше потискащо гореща, миришеше на бебешка пикня.

Бъроус продължи да говори:

— Сега проверяваме и двете имена в абонаментните списъци на ентомологичните списания, гилдията на ножарите и всичко, както му е редът. Пълна мобилизация до залавянето му. Ти си се заела с познатите на Бимел, така ли?

— Да.

— От Правосъдието казаха, че ще е много трудно да го уличим, ако не го хванем на местопрестъплението. Така че трябва да го спипаме в компанията на Катрин Мартин или с друго веществено доказателство, нещо по-така. Няма защо да ти обяснявам, че ако вече се е отървал от нея, ще ни трябват свидетели, които са го видели с жертвата, преди да я убие. Така че каквото разбереш там за Бимел, може да свърши добра работа. Старлинг, толкова съжалявам, че днес не е вчера. Не само заради момичето. Май ще те рециклират в Куонтико?

— Да. За мястото ми вече има кандидати от предишните рециклирани.

— Ако го заловим в Чикаго, заслугата ти няма да е малка. Онези в Куонтико са безкомпромисни, каквито и трябва да бъдат, но дори те би трябвало да разберат… Чакай малко.

Старлинг го чу да крещи нещо встрани от слушалката. После отново се обади:

— Нищо ново. Ще кацнат в Калъмет Сити след по-малко от час, в зависимост от вятъра. Специалните части на Чикаго са упълномощени да действуват междувременно, в случай че го открият по-рано. От Електрификацията на Калъмет са съобщили вече няколко вероятни адреса. Старлинг, отваряй си очите на четири за всякакви улики. Ако намериш някаква връзка с Чикаго или Калъмет, веднага ми се обади.

— Дадено.

— А сега чуй. Последно, защото ме чака работа. Ако го гепим в Калъмет Сити, да си на линия точно в осем сутринта в Куонтико, с лъснати обувки. Джак ще дойде да свидетелства в твоя полза пред комисията, също и Бригъм, инструкторът ти по стрелба. Ще ги молят да те оставят. От опит глава не боли.

— Джери, още нещо, последно. Фредерика Бимел е купувала дрехи „Хера“. Те се продават в магазини за пълни жени. Катрин Мартин също има такива дрехи, така че и това може да се окаже следа. Нищо чудно той да следи тези магазини и така да намира жертвите си. Може да се разпита в Мемфис, Ейкрън и други места, откъдето са момичетата.

— Ясно. Горе главата.

Старлинг излезе в разхвърляния двор в Белведиър, щата Охайо, на цели шестстотин километра от събитията в Чикаго. Студеният въздух приятно охлади лицето и. Стисна палци и пожела щастие на Отряда за спасяване на заложници. В същото време брадичката и притреперваше. Какво става, по дяволите! И какво толкова можеше да стори, ако беше открила нещо ценно? Щеше да вика на помощ полицията, Клийвландския офис на ФБР и Специалния отряд в Кълъмбъс.

Важното беше да се спаси младата жена, щерка на шибаната сенаторка Мартин, да се спасят следващите момичета, само това беше важно. А кой ще го направи, няма значение.

„Ако не успеят, ако намерят там нещо страшно… Моля те, господи, нека поне заловят Бъфа… Джейм Гъм или Джон Грант или както се нарича това чудовище.“ И все пак, да си толкова близо, почти да го докосваш с ръка, да ти хрумне прекрасна идея, макар и с един ден закъснение, и да се окажеш на стотици километри от залавянето, изхвърлена от училище… Боли. Старлинг от доста време подозираше, че късметът на шотландския и род е пресъхнал още преди двеста години. Така обаче мислят класическите неудачници и тя няма да се поддаде…

Ако го хванат благодарение на данните, които тя набави чрез доктор Лектър, това би трябвало да и помогне пред Департамента на правосъдието. Ще трябва да помисли по този въпрос. Притесненията за бъдещата и кариера я сърбяха като липсващ крайник.

Каквото и да се случеше обаче, хрумването и по повод шивашките умения на Бъфало Бил беше не по-малко ценно от всичко останало. Щеше да черпи сили от тази мисъл. Беше открила източник на храброст в спомените за майка си и баща си. Беше спечелила и запазила доверието на Крофорд. Това бяха ценни неща, които щеше да пази в своя собствена кутия от пури.

Нейна работа, неин дълг бе да мисли за Фредерика и по какъв начин Гъм се е добрал до нея. За да се даде под съд Бъфало Бил, ще са необходими множество факти и доказателства.

Мисли за Фредерика, Старлинг! Фредерика, заседнала на това бунище през целия си млад живот. Къде би търсила тя изход? Да не би копнежите и да са били съзвучни с тези на Бъфало Бил? Да не би това да ги е събрало? Ужасна мисъл, но… може би той е проявил разбиране към нея, основано на собствения му опит, може би дори и е съчувствувал, което не му е попречило да се почерпи с нейната кожа.

Старлинг застана до ръба на водата.

Всяко място има своя миг, своя ъгъл и светлинно насищане, когато изглежда най-добре. Ако си заседнал на това място, научаваш кога е този миг и го очакваш. Следобедните часове бяха вероятно най-приятните край река Ликинг на гърба на улица „Фел“. По това време ли се е отдавала на мечтания младата Фредерика Бимел? Слабото слънце предизвикваше достатъчно водни изпарения, за да се замъгли донякъде гледката на старите хладилници и готварски печки, захвърлени до тръстиката на ръба на водата. Североизточният вятър, духащ срещу светлината, накланяше камъшитовите главици към слънцето.

От бараката на господин Бимел до реката бе прокарана бяла полиетиленова тръба. Тя избълбука, от нея шурна еднократно кървава вода и оцвети стария сняг. Бимел излезе навън. Панталоните му отпред бяха изплескани с кръв, а в ръката си държеше найлонов плик с някакви сиво-розови парчета.

— Гургулици — каза той. — Яли ли сте гургулици?

— Не — отвърна Старлинг и пак се обърна към реката. — Яла съм гълъби. Господин Бимел, Фредерика познаваше ли някой от Калъмет Сити или Чикаго?

Той сви рамене и поклати глава.

— Знаете ли дали е била в Чикаго?

— Как така „знаете ли“? Да не мислите, че дъщеря ми ще отиде чак в Чикаго, без да разбера? Та тя и до Кълъмбъс не е ходила, без да ме предупреди.

— А познаваше ли мъже, които шият? Шивачи или тапицери?

— Тя на всички шиеше. Много я биваше — също като майка и. Но за мъже не знам. Шиеше за жени, за един магазин.

— Кои бяха най-добрите и приятелки? С кого убиваше времето си?

Не биваше да споменавам думата „убиваше“. Добре, че не забеляза, много е раздразнен.

— Тя нямаше време за убиване, не беше хаймана. Винаги имаше работа. Господ не и даде красота, но я направи трудолюбива.

— Коя беше според вас най-добрата и приятелка?

— Стейси Хубка, от деца бяха заедно. Майката на Фредерика все повтаряше, че Стейси влачи Фредерика подире си, за да има кой да и прислужва.

— Къде мога да я намеря?.

— Стейси работеше в застрахователния институт, сигурно още е там. Застрахователен институт „Франклин“.

Старлинг тръгна към колата си в другия край на изровения двор с наведена глава, пъхнала ръце дълбоко в джобовете. Котката на Фредерика я проследи с очи от високия прозорец.