Мълчанието на агнетата

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА.

— Готова ли си, Съкровище?

Джейм Гъм се беше облегнал на възглавниците, подпрял глава върху дъската на леглото. Беше му тъй хубаво, тъй удобно с малкото кученце, свито на топло кълбо върху корема му.

Господин Гъм току-що си беше измил косата и бе омотал пешкир около главата си. Порови из чаршафите, напипа дистанционното управление на видеокасетофона и натисна копчето.

Сам си бе съставил програма от два записа, прехвърлени на една касета. Гледаше я всеки път, когато се готвеше за решителната крачка, и неизменно преди непосредственото одиране на нечия кожа.

Първият запис бе от издраскана чернобяла кино-хроника от 1948 година. Четвърт-финалите на състезанието за титлата Мис Сакраменто — единият от етапите по дългия път към зрелищния спектакъл за Мис Америка в Атлантик Сити.

Заснето бе състезанието по бански костюми и всички момичета носеха букети цветя, когато се появяваха едно подир друго на стълбите и се изкачваха на сцената.

Пуделчето на господин Гъм беше преживявало това нееднократно и сега присви очи, щом чу музиката — знаеше, че на това място господин Гъм силно ще го стисне.

Състезателките с техните едновремешни бански костюми бяха като излезли от моден журнал от времето на Втората световна война, но в лице повечето бяха красиви. Краката им също бяха хубави, макар и поотпуснати в коленете. Личеше, когато се движеха.

Гъм стисна пуделчето.

— Съкровище, ето я, ето я, ето я!

Ето я! Тя се приближи до стълбите в белия си костюм, със сияйна усмивка, предназначена за младия мъж, който им помагаше да се изкачат, и бързо се отдалечи на високите си токчета. Камерата проследи бедрата и откъм гърба — мама. Това беше мама.

Господин Гъм нямаше защо да натиска друго копче на дистанционното управление, тъй като си беше свършил работата по време на прехвърлянето на филмите върху видеокасетата. Кадрите сами се задвижиха в обратна посока — ето я заднишком, после пак заднишком по стълбите, взема си усмивката обратно от младия мъж, назад по пътеката, пак напред, назад, напред, назад. А когато отново се усмихна на младежа, господин Гъм също се усмихна.

Тя се мярна още веднъж с цялата група, но стоп-кадърът винаги се размазваше. По-добре просто да я зърне на нормална скорост. Мама и другите момичета поздравяват победителките.

Втория запис направи от кабелната телевизия в един мотел в Чикаго. Наложи се да изтича навън да купи видеокасетофон и да бодърствува през следващата нощ в очакване на повторение. Беше сглобен филм, каквито долнопробните кабелни канали показват късно през нощта като фон на секс-обяви и реклами, които са пълзящи нагоре по екрана надписи. Този специално беше съставен от нескопосани, крайно безобидни „палави“ късометражни филмчета от четиридесетте и петдесетте години, волейбол в нудистки лагер и още по-безобидни кадри от секс-филми на трийсетте години, където мъжете бяха с фалшиви носове и не бяха събули чорапите си. А за озвучаване използваха каква да е музика. В момента течеше „Любовен поглед“ в пълна липса на синхрон със забързаното действие.

Господин Гъм с нищо не можеше да попречи на рекламите, които си пълзяха нагоре по екрана. Просто трябваше да се примири с тях.

Ето го открития басейн — в Калифорния, съдейки по растителността. Красиви плетени мебели, всички в стила на петдесетте години. Голо плуване, повечето момичета много грациозни. Някои от тях вероятно бяха играли в третокачествени филми. Жизнени и скокливи, те излизаха от басейна и тичаха доста по-бързо от музиката към стълбата на водната пързалка, изкатерваха се и хайде надолу. Гърдите им се повдигаха, когато политаха по пързалката, смееха се, изпънали крака… Пляс!

Ето я мама. Ето я, изкатерва се вън от басейна подир къдрокосото момиче. Лицето и е частично прикрито от рекламен надпис за секс-бутика „Пепеляшка“, но ето, че се вижда как се отдалечава, как се изкачва по стълбата, цялата мокра и лъскава, чудно пълногърда и гъвкава, с едва забележим белег от цезарево сечение. И опа! — надолу по пързалката. Толкова красива! Макар че господин Гъм не виждаше добре лицето, вътре в сърцето си той знаеше, че това е мама, снимана след последния път в живота му, когато я бе видял. Освен в мислите си, то се знае.

Сцената превключи на реклама за брачни консултации и рязко прекъсна.

Пуделчето присви очи, преди господин Гъм да го притисне силно към себе си.

— Ах, Съкровище! Ела при мама! Мама ще бъде мноо-го красива!

Толкова работа му предстоеше, толкова работа, за да се подготви за утрешния ден.

Онова нещо не се чуваше от кухнята, слава богу дори когато се дереше с цяло гърло, но сега го чуваше по стълбите, когато слизаше в мазето. А той се беше надявал, че е заспало и няма да вдига шум. Пуделчето, което носеше под мишница, изръмжа в отговор на звуците, нахлуващи откъм дупката.

— Ти поне би трябвало да си добре възпитана — упрекна той рунтавото кълбо.

Стаята с кладенеца се падаше вляво от подножието на стълбата. Не благоволи да погледне натам, нито да се вслуша в думите — за него те все едно, че бяха на чужд език, защото не му носеха никаква информация.

Господин Гъм остави пудела на пода и светна лампите в работилницата. Няколко нощни пеперуди се разхвърчаха и, без да си навредят, кацнаха върху закритите с мрежа крушки на тавана.

В работилницата си господин Гъм беше крайно педантичен. Пресните разтвори винаги забъркваше в контейнери от неръждаема стомана, никога в алуминиеви.

Беше свикнал грижливо да се подготвя много преди да настъпи моментът. А докато се трудеше, сам се поучаваше: „Бъди подреден, бъди точен, работи чевръсто, защото проблемите, които трябва да решиш, са огромни.“ Човешката кожа е тежка — от шестнайсет до осемнайсет процента от цялото тегло — и хлъзгава. Трудно се борави с цяла кожа и е лесно да я изтървеш, докато е още мокра. Факторът време е също от голямо значение, защото тя започва да се свива веднага след свалянето, особено, когато е младежка, защото при младите поначало е по-стегната.

А като прибавим и факта, че не е особено еластична, дори при съвсем младичките… Ако я опънеш, никога не възвръща предишните си пропорции. Зашиеш нещо гладко и равно, а после, без да искаш, го обтегнеш повече от необходимото на шивашкия калъп и то вземе, че се набръчка и издуе. Колкото и да седиш на шевната машина и да ревеш със сълзи, няма да загладиш дори една гънка. Да не говорим за линиите на деколтето — трябва наизуст да ги знаеш. Преди деформирането на колагеновите торбички и разкъсването на тъканта кожата не се опъва еднакво на всички страни. Едно дръпване в неправилна посока — и се получават грозни белези от разтягане.

А с някои материали направо е невъзможно да се работи. Колко опити трябваше да извърши, колко сълзи да изплаче, преди да налучка точно нещата.

Накрая проумя, че най-добри си остават изпитаните стари методи. Затова сега действуваше по следния начин: накисваше нещата в растителни екстракти, изнамерени още от индианците — само естествени вещества, които не съдържат никакви минерални соли. Сетне използваше същия метод, с който се получава несравнимата маслено мека еленова кожа — класическото мозъчно дъбилно вещество. Индианците са убедени, че всяко животно има точно толкова мозък, колкото е необходим за ощавянето на собствената му кожа. Господин Гъм обаче знаеше, че това не е вярно, и много отдавна се отказа от всякакви опити, дори с най-големите екземпляри. Така че сега хладилната му камера беше претъпкана с говежди мозък и никога не усещаше недостиг.

Можеше да се справи безупречно с проблемите, възникващи при обработката на материала, а големият опит го бе направил безгрешен. Оставаха някои структурни проблеми, но той притежаваше нужната квалификация да реши и тях.

От работилницата се излизаше в коридорче, което водеше към вече неупотребявана баня, използвана от господин Гъм за складиране на повдигачите и хронометъра, а оттам се минаваше за ателието и просторния, тънещ в мрак развъдник.

Отвори вратата на ателието и отвътре бликна ослепителна светлина — прожектори и неонови тръби, подбрани по цвят така, че да се доближават максимално до дневната светлина, бяха закрепени за гредите на тавана. Върху издигнат подиум от варен дъб позираха манекени. Всички бяха облечени — кой в кожа, кой в тензухена кройка за кожено облекло. Осем манекена до двете огледални стени — при това от солиден кристал, а не от огледални плочки. Голямата тоалетна маса беше отрупана с козметика, перуки и няколко поставки за тях. По-светло ателие едва ли имаше някъде — цялото в бяло и светъл дъб.

Манекените бяха облечени предимно в дръзки модели на Джорджо Армани от фина черна кожа на млади козички, с остри рамене, плисета и метални плаки на гърдите.

Третата стена бе заета от огромна работна маса, две заводски шевни машини, два шивашки манекена и един правен по поръчка по тялото на Джейм Гъм.

До четвъртата стека на тази ярко осветена стая властваше грамаден гардероб от китайско лакирано дърво. Той се издигаше почти до тавана на високото два метра и половина помещение. Беше много стар и рисунките по него бяха избледнели. Няколко златни люспи напомняха къде е бил драконът, чиито бели очи се пулеха релефно, а ето тук е имало друг, от когото е останал само червеният език. Лакът бе непокътнат, само тук-таме напукан.

Гардеробът, огромен и дълбок, нямаше нищо общо с конфекцията. Вътре върху закачалки и шивашки манекени се съхраняваха Специалните неща, а вратите му бяха затворени.

Кученцето отпи вода от чинийката си в ъгъла и легна между краката на един манекен, вперило очи в господин Гъм.

А той се трудеше върху кожено яке. Трябваше да го завърши и сега бе обзет от творческа треска, ала тензухените кройки още не го задоволяваха напълно.

Господин Гъм бе напреднал неизмеримо в шивашкото изкуство в сравнение с онова, на което го бе обучил на младини калифорнийският затвор, но въпреки това настоящият проект бе сериозно предизвикателство. Колкото и да си се упражнявал върху нежната кожа на млади козички, това не значи, че си готов за същинска деликатна работа.

Ето ги двете тензухени кройки, също като бели жилетки на костюм — едната точно по него, а другата съшита по мерките, които бе взел от Катрин Бейкър Мартин, докато тя още беше в безсъзнание. Щом поставеше нейната на своя манекен, недостатъците незабавно изпъкваха. Тя беше едро момиче с великолепни пропорции, но по размери отстъпваше на господин Гъм най-вече в раменете.

Неговият блян бе дреха без никакъв шев. Неизпълнимо. Твърдо бе решен обаче предницата да е гладка, — безупречна във всяко едно отношение. Това означаваше, че всички поправки трябва да се правят на гърба. Много трудна работа. Той вече бе изхвърлил на боклука една тензухена кройка и бе започнал всичко отначало. С много прецизност можеше да се отърве с два клина под мишниците — не френски, а вертикални. И отзад на кръста щеше да има два, точно при бъбреците. Беше свикнал да работи с точно изчислен материал, без да оставя почти нищо за шев.

Съображенията му се простираха отвъд зрителните аспекти към осезателните — не бе изключено да притисне в обятията си някой твърде привлекателен човек.

Господин Гъм поръси малко талк върху дланите си и прегърна шивашкия манекен, правен по неговото тяло.

— Дай една целувчица — каза закачливо на празното пространство, където трябваше да е главата. — Не ти, глупчо — скара се на кученцето, незабавно наострило уши.

Гъм помилва гърба на манекена, докъдето стигаха ръцете му. Сетне мина отзад да види следите от талка. На никой не му се иска да напипа шев. Но при прегръдка ръцете се застъпват в средата на гърба. Пък и хората са свикнали да усещат линията на гръбнака, разсъждаваше той. Тя не дразни така, както някоя асиметрия в тялото. Значи раменете са изключени. Отворът ще е в средата най-горе, малко над лопатките. Ще използува същия шев, за да прикачи солидния хомот, вграден за повече устойчивост в подплатата. Цепките и от двете страни ще подплати със самозалепваща се материя — да не забрави да купи, — а от дясната страна под цепката ще сложи лепенки за закопчаване. Той въздъхна, като се сети за великолепните вечерни рокли на Чарлз Джеймс, чиито шевове бяха безупречно слегнати и невидими.

Процепът отзад ще е прикрит от косата му, по-скоро от косата, която много скоро щеше да е негова.

Господин Гъм свали тензухената кройка от манекена и се залови за работа.

Шевната машина беше стара и прекрасна — със сложни орнаменти и педал, преправена на електрическа преди около четирийсет години. Върху рамото със златни къдрави букви бе изписано: „Нивга не се уморявам, защото служа.“ С педала Гъм задействуваше машината за всяка поредица от шевове. За по-фините тегели предпочиташе да е бос, да поклаща внимателно механизма с месестия си крак, впил лакираните си нокти в предното му ръбче, за да избегне набиране. Известно време в топлото подземие се чуваше само шумът на машината, похъркването на кученцето и съскането на тръбите с горещата вода.

Когато свърши с процепите на тензухената кройка, той я пробва пред огледалата и погледа на пуделчето, наклонило глава на една страна.

Още трябва да отпусне под мишниците. Не беше решил и всички проблеми с кантовете. Но иначе дрехата бе тъй приятна. Мека, еластична, скоклива. Просто се виждаше как припка, облечен в нея, нагоре по стълбата на водната пързалка.

За по-драматичен ефект господин Гъм си поигра със светлините и перуките, сложи си чудна огърлица точно където е линията на яката. Щеше да изглежда великолепно с дълбоко деколтирана рокля или копринена пижама над новата си гръд.

Ах, как се изкушаваше още сега да започне, истински да се залови за работа, но усещаше очите си уморени. Освен това ръцете му не биваше да трепнат, а и сега не би понесъл шума. Търпеливо извади тропоските и разположи всички парчета на масата. Каква прекрасна кройка, по която да реже.

— Утре Съкровище — каза на кученцето, докато вадеше говеждия, мозък, за да се размрази. — Първата ни работа, щом се събудим. Мама ще е тооолкова хубава!