Мълчанието на агнетата

ЧЕТИРИДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА

Старлинг спа непробудно пет часа и се събуди посред нощ, стресната от страшен сън. Захапа крайчето на чаршафа и притисна с длани уши, за да се увери дали е истински будна и далеч от страха. Тишина, никакви агнета не пищяха. Сърцето и се поуспокои, но краката не искаха да стоят мирни под постелята. Знаеше, че след миг мислите и ще запрепускат.

С облекчение усети, че я пронизва парещ гняв, а не страх.

— По дяволите — рече и измъкна един крак изпод завивките.

През целия безкраен ден, в който Чилтън и пречеше, сенатор Мартин я оскърбяваше, Крендлър я предаде и смъмри, доктор Лектър и се присмиваше, Джак Крофорд я отстрани от разследването, от всичко най-много я заболя, че я нарекоха крадла.

Сенатор Мартин беше майка и напрежението, в което живееше, бе страшно. До гуша и бе дошло полицаи да опипват вещите на дъщеря и. Не бе искала да я обиди.

И все пак обвинението, се заби в Старлинг като гореща игла.

Като малка я бяха учили, че кражбата е най-презряното, най-долното престъпление след изнасилването и убийството за пари.

Като ученичка в сиропиталището благините бяха малко, гладът за тях — огромен, но тя се бе научила да ненавижда крадците.

Легнала сега в мрака, тя осъзна още една причина, поради която намекът на сенатор Мартин я бе наскърбил. Старлинг знаеше какво би казал злобният доктор Лектър и той щеше да е прав — неприятно и бе, че сенатор Мартин вижда в нея нещо долнопробно, нещо крадливо, и е реагирала по съответния начин. Тази кучка от висшето общество!

Доктор Лектър веднага би изтъкнал с върховно удоволствие, че класовата омраза, стаеният гняв, който се всмуква с майчиното мляко, е също фактор. Старлинг по нищо не отстъпваше на никоя Мартин — нито по образованост, нито по ум, нито по амбициозност и в никой случай по външност, и все пак този фактор съществуваше и тя си го знаеше.

Старлинг произхождаше от стар шотландски род без официално генеалогично дърво. Лишени от цялото им имущество в Шотландия, прогонени чрез глад от Ирландия, много от тях се бяха насочили към опасни занаяти. Не един Старлинг си бе отишъл от света, прострелян в нощта, понякога оплакан сълзливо от своя офицер, както мъжете оплакват в пияно състояние доброто куче-птичар. Доколкото и беше известно, никой от тях не се беше отличавал с особен ум, с изключение на една пра леля, оставила прекрасен дневник, преди да напусне света поради „мозъчна треска“.

Ала никой от тях не беше крадец.

Старлинговци много бързо бяха схванали, че образованието е най-важното нещо в Америка. Един от чичовците на Кларис бе поръчал да издялат на надгробния му камък текста на гимназиалната му диплома.

Животът на Кларис бе низ от училища, където конкурсните изпити бяха най-силното и оръжие през всичките онези години, когато нямаше къде да отиде.

Тя знаеше, че и сега ще се справи. Ще остане вярна на себе си, както беше от мига, в който проумя как стават тези работи: първа по успех, одобрена, включена непрогонена.

Всичко се свеждаше до упорит труд и предпазливост. Оценките и щяха да са отлични. Кореецът нямаше да я размаже в час по бойни изкуства. Името и, ще бъде гравирано върху голямата плоча в преддверието на Академията — за изключителни постижения в стрелковата подготовка.

А след четири седмици тя щеше да е специален-агент на Федералното бюро за разследване.

Ще трябва ли до края на живота си да се оглежда през рамо и да се опасява от шибания Крендлър?

Той си изми ръцете с нея, за да се хареса на сенатора. Тази мисъл я жегваше всеки път, когато се сетеше. Крендлър не беше убеден, че в плика има някаква улика. Това бе направо шокиращо. Тя си го представи за миг — издокаран в скъпи обувки, същите като на кмета, началника на нейния баща, когато пристигна в дома им да прибере часовника.

Но което беше по-лошо, в мислите и значението на Джак Крофорд бе намаляло. Този човек бе подложен на душевно напрежение, каквото далеч не всеки би могъл да понесе. Изпрати я да провери колата на Распай, без да разполага с някакви улики, без да получи съгласие свише. Да, добре, тя се съгласи да действува при тези условия — вероятността да загази беше нищожна. Но е изключено Крофорд да не е знаел, че ако сенатор Мартин я види в Мемфис, неприятностите ще последват незабавно дори ако не беше открила снимките с ебането.

Катрин Бейкър Мартин лежи В същия този мрак, който обладава и нея. Старлинг бе забравила това за миг, загрижена за собственото си благополучие.

Картини от изминалите няколко дни я наказаха за този пропуск, обляха я с внезапни цветове, прекалено силни, поразяващи цветове, които изскачаха рязко от мрака, като светкавици, прорязващи нощта.

Сега пък Кимбърли се зае да я преследва. Дебелата мъртва Кимбърли, продупчила на няколко места ушите си, за да изглежда хубава, пестила, за да отиде да почисти краката си в козметичен салон. Кимбърли без коса на главата. Кимбърли, нейната сестра. Старлинг се съмняваше, че Катрин Бейкър Мартин ще отдели в мислите си място на Кимбърли. Но сега под кожата си двете бяха сестри. Кимбърли, положена в погребален дом, пълен с полицаи.

Старлинг не издържаше повече на тази картина. Извърна глава, както плувецът се извръща, за да поеме въздух.

Всички жертви на Бъфало Бил бяха жени, той бе обладан от жените, живееше, за да ги дебне. А него нито една жена не го преследваше. Нито една жена следовател не бе разследвала подробно престъпленията му.

Старлинг се попита дали Крофорд ще има храбростта да я използува като техническо лице, когато му се наложи да огледа трупа на Катрин Мартин. „Бил ще я привърши утре“, бе предрекъл той. Привърши. Привърши.

— Що се не ебеш! — каза на глас и свали крака от леглото.

— Кой е малоумникът, когото покваряваш там, Старлинг? — обади се Ардилия. — Вкарала си го, докато спя, и мислиш, че не чувам…

— Извинявай, не знаех.

— С тези хора трябва да си по-обстоятелствена, Старлинг. Това, което каза, не е достатъчно. Покваряването на тъпанарите е като журналистиката — трябва да уточниш какво, къде, кога и как. Въпросът „защо“ е излишен, предвид естеството на това, което явно вършиш.

— Имаш ли дрехи за пране?

— Стори ми се, че питаш дали имам нещо за пране.

— Точно така. Ще пусна една машина. Какво си изплескала?

— Само анцузите зад вратата на гардероба. — Затвори очи. Ще светна за миг.

Когато Старлинг помъкна надолу към пералнята коша с мръсните дрехи, тя не сложи отгоре му записките за Четвъртата поправка, а досието на Бъфало Бил — дебелата десет сантиметра папка, изпълнена с болка и адски видения, надписана с мастило с цвят на кръв. Най-отгоре беше и нейният отчет за Мъртвешката глава.

Утре се налагаше да върне досието и ако искаше то да е пълно, рано или късно трябваше да довърши отчета. В топлата пералня, под успокоителното тракане на машината, Кларис свали ластиците от досието. Разстла документите върху масата за сгъване на дрехи и се опита да работи, без да гледа снимките, без да мисли какви снимки може да се прибавят в най-скоро време.

Добре, че картата беше най-отгоре. Но върху нея пишеше нещо!

Елегантният почерк на доктор Лектър пълзеше по Големите езера:

Двайсет минути изгуби, за да прелисти папката и да се убеди, че друго наистина няма.

Старлинг се обади от автомата в коридора на денонощния телефон и прочете на Бъроус думите на доктор Лектър. „Кога ли спи този човек?“ — попита се тя.

— Длъжен съм да ти кажа, Старлинг, че акциите на доктор Лектър като информатор силно паднаха — каза Бъроус. — Каза ли ти Джак за Били Рубин?

— Не.

Тя се облегна на стената и притвори очи, докато той и разказваше за шегичката на доктор Лектър.

— Не знам какво да мисля — завърши Бъроус. — Джак настоява да се проследи докрай нишката с клиниките за полова промяна, но има ли смисъл? Ако погледнеш данните в компютъра, ще видиш, че всичката информация, получена от Лектър, било чрез теб или в Мемфис, е със специална кодировка. С едно натискане на копчето ще бъде завинаги заличена от паметта. И имам чувството, че Правосъдието го сърбят пръстите да го натисне. Ето тук пред мен има една паметна записка, че буболечката в гърлото на Клаус била… чакай да видя… „врели-некипели“.

— Все пак нали ще чукнете това на компютъра за Крофорд?

— Разбира се, само че сега няма да го безпокоим. И ти недей. Бела умря преди малко.

— О!

— Слушай, има и добри новини. Нашите хора в Балтимор са огледали килията на Лектър в психиатричната болница. Онзи санитар, Барни, много им помогнал. Та по единия болт от леглото на Лектър са открили следи от месинг и сега се знае къде е изработил ключа за белезниците. Дръж се, малката! Ще се измъкнеш от цялата история благоуханна като роза.

— Благодаря ви, господин Бъроус. Лека нощ.

Благоуханна като роза. Ще има да си маже ноздрите с ментолов мехлем.

Зората изгряваше за последния ден от живота на Катрин Бейкър Мартин.

Какво ли е искал да каже доктор Лектър? Не можеше дори да предполага колко му е известно. Когато му даде досието, очакваше от него да се наслади на снимките, а фактите вътре да използува като реквизит, докато и разказва вече известното за Бъфало Бил, Може би през цялото време я е лъгал, както излъга сенатор Мартин. Може би изобщо не познава Бъфало Бил и не е наясно с психологическия му портрет. — Той вижда всичко — да пукна, ако не съм прозрачна за него! Не е приятна мисълта, че някой те познава добре без да ти желае доброто. Старлинг бе твърде млада и това не и се беше случвало преди.

Отчаяна безразборност, според доктор Лектър.

Старлинг, Крофорд и всички останали се бяха взирали безкрайно много в картата и точките, отбелязващи местата на отвличането и захвърлянето на труповете. На Старлинг картината напомняше за сложно съзвездие с дата до всяка звезда и тя знаеше, че Поведенческият отдел дори е опитвал да даде зодиакално тълкуване на картата. Безрезултатно.

Ако доктор Лектър е чел досието, за да се забавлява, тогава защо е разучавал картата? Тя си го представи как прелиства докладите и се присмива на литературния стил на някои агенти.

— Нямаше никаква логична последователност в местонахожденията на отвличанията и захвърлянията, никакъв намек за съображения като удобство, липсваше координация във времето с бизнес мероприятия в близките градове.

Докато машината за сушене на дрехи се въртеше в пералнята, Старлинг разходи пръсти по картата. Ето тук е станало отвличането, тук — изхвърлянето на трупа. Тук второто отвличане — там изхвърлянето. Тук — третото, а ето… Но дали тези дати се връщат назад, или… не, най-напред е открит вторият труп.

Този факт бе записан — и останал незабелязан — с размазано мастило до точката, бележеща мястото на картата. Първо е бил намерен трупът на втората жертва, плуващ по река Уобош в центъра на град Лафайет, щата Индиана, малко под междущатски път 65.

А първата жена, за чието изчезване полицията е била известена, била отвлечена от Белвидиър в щата Охайо, недалеч от Кълъмбъс, а открита доста по-късно в река Блакуотър в щата Мисури. Към тялото е била завързана тежест, за да не изплува. Единствено към това тяло.

Трупът на първата жертва е бил потопен в крайно отдалечен район. А вторият бил захвърлен в горното течение близо до голям град и със сигурност е щял да бъде открит много бързо.

Защо?

Първият, с който е започнал, е бил добре скрит, за разлика от втория.

Защо?

И какво означава това „отчаяно безразборно“?

Първият, първият… Какво бе споменал доктор Лектър за първия? И имаха ли някакъв смисъл думите му?

Старлинг се зачете в бележките, които бе надраскала в самолета на път от Мемфис.

Според доктор Лектър в досието имало предостатъчно данни, за да се открие убиецът. „Простота“, твърдеше той. Но къде ставаше дума за „първия“ принцип? А, ето: „Важни са изначалните, първите принципи.“ Когато Лектър произнесе тези думи, те и звучаха като претенциозно празнословие.

Какво прави той, Кларис? Кое е първото и най-важно нещо, което върши? Каква потребност задоволява, като убива? Той страстно желае нещо. А как започваме да копнеем? Като си пожелаваме нещата, които срещаме в нашето всекидневие.

Много по-лесно беше да си спомня думите на доктор Лектър, без да усеща очите му върху кожата си. По-лесно и беше тук, на безопасно място, в самото сърце на Куонтико.

Ако най-напред започваме да копнеем по онова, което виждаме край себе си всеки ден, дали Бъфало Бил е бил изненадан от самия себе си след първото убийство? Дали не е убил момиче от непосредственото си обкръжение? Това ли е причината, поради която е скрил така добре първия труп и така зле втория? Дали втората жертва не е била отвлечена далеч от неговия дом и изхвърлена набързо, за да бъде открита незабавно, и да внуши овреме идеята, че местата на отвличанията са най-безразборни?

При спомена за жертвите първа в мислите на Старлинг се явяваше Кимбърли Ембърг, защото я бе видяла мъртва и донякъде се бе отъждествила с нея.

Но тя не бе първата жертва. Първата се наричаше Фредерика Бимел, двайсет и две годишна, от Белвидиър, щата Охайо. Имаше приложени две фотографии. Снимката в училищния годишник показваше едро момиче с незабележителна външност, хубава гъста коса и чиста кожа. На втората, правена в моргата на Канзас Сити, тя нямаше вид на човек.

Старлинг повторно позвъни на Бъроус. Гласът му беше станал по-дрезгав, но я изслуша.

— С две думи, Старлинг, какво твърдиш?

— Може би живее в Белведиър, щата Охайо, откъдето е първата жертва. Може би всеки ден я е виждал и някак си спонтанно е започнал да я харесва. Може би просто е искал… да я черпи една кока-кола и да си поговорят за църковния хор. Затова така се е постарал да скрие тялото и веднага е отвлякъл друго момиче, далеч от дома си. Нея вече нарочно не скрива добре, за да бъде открита преди първата и вниманието да бъде отклонено в друга посока. Сам знаете, че полицията не обръща внимание на съобщенията за изчезнали хора, докато не се намери трупът.

— Старлинг, разкриваемостта е по-добра, когато следата е прясна, хората още си спомнят, свидетелите…

— Нали и аз това казвам! И той много добре го знае.

— Например днес не можеш да кихнеш в родния град на последната — Кимбърли Ембърг от Детройт, без да изпръскаш някой полицай. Внезапно всички взеха да се интересуват от Кимбърли Ембърг — откакто изчезна малката Мартин. Изведнъж всички се разработиха по делото. Както и да е — забрави, че съм го казал.

— Ще го изпишете ли в компютъра за господин Крофорд? Това за първия град?

— Ами да. Дори ще го съобщя на всички по „горещата линия“. Не казвам, че хрумването ти не е свежо, Старлинг, но това градче беше разровено из основи, щом откриха… как и беше името? Бимел, ако не се лъжа… Щом идентифицираха тази Бимел. Нашето бюро в Кълъмбъс се зае с Белведиър, както и местната полиция. Всичко ще намериш в досието. Тази сутрин трудно ще предизвикаш интерес в Белведиър или другаде с поредната теория на доктор Лектър.

— Той само…

— Старлинг, решихме да направим дарение на УНИЦЕФ в памет на Бела. Ако искаш да участваш, ще те сложа в списъка.

— Разбира се. Благодаря, господин Бъроус.

Тя извади дрехите от сушилнята. В топлата пералня и беше уютно, ухаеше на хубави препарати. Притисна още горещите дрехи към гърдите си.

Майка и с наръч чаршафи.

Днес е последният ден от живота на Катрин.

Чернобялата сврака, която крадеше от количката. А тя не можеше да бъде едновременно вън, за да я пъди, и вътре в стаята.

Днес е последният ден от живота на Катрин.

Баща и сигнализираше с ръка, а не с мигач, когато завиваше с пикапчето си в тяхната уличка. Тя играеше в двора и си мислеше, че с голямата си ръка той посочва на пикапчето къде да свърне и как да направи завоя.

Когато Старлинг взе решението, очите и се насълзиха. Тя зарови лице в топлите чисти дрехи.