Мълчанието на агнетата

ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА

Дълбоко под ръждивото балтиморско утро в отделението с максимални предохранителни мерки цареше оживление. Долу, където никога не бе тъмно, изтормозените души надушваха деня и се разтваряха като миди, търсещи изгубения прилив. Божиите създания, плакали, докато заспят, се размърдваха, за да заплачат отново, а виещите като зверове прочистваха гърлата си.

Доктор Ханибал Лектър бе изправен в дъното на коридора. Лицето му беше на двайсетина сантиметра от стената. Як брезент го скриваше плътно. Той бе привързан към повдигач на колела — от тези, с които хамалите пренасят тежки товари — и напомняше едновремешен стенен часовник. Под брезента бе омотан в усмирителна риза. Краката му също бяха вързани. На лицето му имаше хокейна маска — да не би да ухапе някого. Маската бе не по-малко ефикасна от намордник и по-удобна за санитарите, защото не се мокреше.

Зад гърба на доктор Лектър дребен санитар със закръглени рамене миеше пода на килията му. Барни надзираваше чистенето, което се извършваше три пъти седмично, като същевременно се възползуваше от повода, за да претърси килията за непозволени предмети. Чистачите обикновено бързаха — свърталището на доктор Лектър им навяваше ужас. Барни проверяваше след тях. Той не пропускаше нищо и нищо не забравяше.

Единствен Барни надзираваше всичко, свързано с доктор Лектър, защото само той не забравяше нито за миг с кого си има работа. В това време двамата му помощници гледаха по телевизията запис на отбрани хокейни моменти.

Доктор Лектър се забавляваше — той разполагаше с вътрешни източници на радост, които щяха да му стигнат за много години напред. Мислите му бяха освободени от страх и човещина. Доктор Лектър беше свободен човек.

Вътрешният му свят бе изпълнен с цветове и миризми, но не и със звуци. Трябваше да се напряга, за да чуе гласа на покойния Бенджамин Распай. Доктор Лектър обмисляше начина, по който да предаде Джейм Гъм на Кларис Старлинг. За целта си припомни думите на Распай. Ето го дебелия флейтист в последния ден от живота му, излегнал се на терапевтичната кушетка в кабинета на доктор Лектър, споделящ със своя психоаналитик спомените си Джейм Гъм:

Джейм живееше в най-невъобразимата стая, която съм виждал, в едно евтино общежитие в Сан Франциско. Стените бяха патладжаненосини, целите в психеделични флуоресцентни мацаници, остатък от хипарските години. Всяка вещ беше очукана и оръфана.

Джейм… Знаеш ли, името му е написано точно така в кръщелното и той направо позеленява, ако не го произнесеш по този начин. Не дай боже някой да сгреши и да го нарече Джеймс… Макар че в родилното просто сбъркали — още тогава, навремето, парите не достигали и наемали полуграмотници да им попълват формулярите. Сега е дори по-страшно — влизането в болница може да ти коства живота, а не само една изядена буква… Както и да е, седи си значи Джейм върху леглото в тази Кошмарна стая, хванал се за главата, и се чуди какво ще прави, защото за сетен път са го изритали от работа, този път от едно магазинче за сувенирни стоки и други боклуци. Пак е стъпил накриво.

Бях му казал, че просто не съм в състояние повече да търпя поведението му, пък и Клаус тъкмо бе влязъл в моя живот. Джейм не е истински хомосексуалист, хомосексуализмът му е просто наследство от затвора. Всъщност той не е нищо освен една безкрайна празнота, която се опитва да запълни, и е тъй зъл, тъй… изпълнен с бяс. Всеки път, Когато влезе в стаята, усещаш как тя се изпразва. За човек, убил баба си и дядо си на дванайсетгодишна възраст, това е учудващо, не мислиш ли? Той по-скоро би трябвало да изпълва стаята с присъствието си.

Та значи седи си той, ни работа, ни дявол, пак е сторил нещо лошо на някакъв нещастен просяк. Аз съм се махнал от живота му. И отива той в пощата да прибере писмата и колетите на бившия си работодател с надеждата да открие нещо, което да става за продан. А там го чака Колет от Малайзия ли беше, Индонезия ли беше — не помня. Отваря го с изплезен от нетърпение език и се оказва куфар, пълен с мъртви пеперуди. Ей, така, пълен с умрели пеперуди.

Неговият бивш шеф изпращал пари на началник — пощите в разни далечни страни, а те в замяна му пращали колети с мъртви пеперуди. Той ги слагал в изкуствено стъкло и правел от тях най-отвратителни украшения, които нагло наричал произведения на изкуството.

Пеперудите били напълно ненужни на Джейм, той заровил ръце в тях с надеждата да открие на дъното на куфара някакви бижута — случвало се шефът му да получава накити от Бали. Целите му ръце се покрили с цветен прах от пеперудите. Нищо друго не открил обаче. Седял на леглото, стиснал глава в ръце, пръстите му целите в многоцветен пеперуден прашец, лицето му също, чувствал се на дъното, Където всички сме били по едно или друго време, и плачел. Дочул шумолене — в отворения куфар имало жива пеперуда. Тя с мъка се измъквала от пашкула си, захвърлен вътре сред мъртвите пеперуди, и излизала на бял свят. Въздухът бил изпълнен с многоцветен прашец, който танцувал в нахлуващото от прозореца слънце — знаеш колко нагледно ти се описват картините от човек, който е под въздействието на наркотик. Той я гледал как разперва, по-скоро напомпва криле. Била огромна. Зелена. Джейм отворил прозореца и тя отлетяла, а на душата му станало тъй леко, поне така ми каза, и вече знаел какво трябва да прави.

Открил малкото бунгало край морето, където живеехме двамата с Клаус и когато се прибрах у дома след репетицията, той ме чакаше там. Никъде не видях Клаус. Нямаше го. Попитах го къде е и той ми отвърна, че бил отишъл да поплува. Знаех, че лъже — Клаус никога не плуваше, а и Тихият океан там е прекалено бурен. А когато отворих вратата на хладилника — е, знаеш вече какво открих. Иззад портокаловия сок надничаше главата на Клаус и ме гледаше оцъклено. Джейм си беше направил и престилка… нали разбираш… от долната част на Клаус. Сложи си я и ме попита дали сега вече го харесвам. Сигурно си ужасен, че продължих да се виждам с Джейм… Той беше станал още по-неуравновесен, когато ви запознах. Според мен не можеше да се примири с мисълта, че не се боиш от него.

И накрая — последните думи, произнесени от Распай в неговия Живот: „Моите родители е трябвало да ме убият, преди да стана достатъчно голям, за да ги мамя.“ Стройната дръжка на камата потрепери, когато пронизаното сърце на Распай се опита да продължи да тупти, а доктор Лектър промълви: „Прилича на сламка, промушена в ларва.“ Но за Распай бе късно да отговори.

Доктор Лектър си спомняше всяка дума. Приятни мисли, за да минава времето, докато чистят килията му.

Кларис Старлинг не е никак глупава, разсъждаваше той. Тя може да се добере до Джейм Гъм дори въз основа на онова, което научи, но вероятността не беше голяма. За да го хване навреме, щяха да са и нужни още конкретни сведения. Доктор Лектър беше убеден, че като прочете досието с подробностите около убийствата, някои заключения сами ще му се натрапят — може би нещо във връзка с професионалното обучение на Джейм Гъм в затвора за малолетни престъпници след убийството на неговите баба и дядо. Да, ще и връчи още утре Джейм Гъм, и то по такъв начин, че дори на Крофорд ще му стане безпределно ясно — прави го, защото така му се иска, това му доставя удоволствие. Да, още утре.

Чу зад гърба си стъпки. Някой угаси телевизора. Усети как повдигачът се накланя назад. Започваше продължителното и досадно прехвърляне в килията и освобождаването му от усмирителните средства. Това ставаше неизменно по един и същ начин. Първо Барни и помощниците му го полагаха върху койката, с лицето надолу. Сетне Барни му завързваше с пешкири глезените за напречното желязо на леглото, сваляше въжетата от краката му и — под закрилата на своите помощници, въоръжени с нервопаралитични спрейове и гумени полицейски палки — разкопчаваше катарамите на усмирителната риза. Всички отстъпваха заднишком, излизаха от килията, заключваха дебелата мрежа, дърпаха резетата на решетката и оставяха доктор Лектър сам да се освободи от пешкирите. След това в замяна на усмирителната риза и всичко останало докторът получаваше своята закуска. Тази процедура беше въведена, след като доктор Лектър обезобрази медицинската сестра, и общо взето, устройваше всички.

Днес обаче процедурата бе прекъсната.