Мълчанието на агнетата

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА

Крофорд излезе от погребалния дом и се огледа в двете посоли, дирейки с очи Джеф и колата. Вместо това обаче видя Кларис Старлинг, която чакаше под една стряха, облечена в тъмен костюм, много истинска и осезаема на дневната светлина.

— Изпратете мен — каза тя.

Крофорд току-що бе избрал ковчег за жена си и държеше в ръка книжна торба с чифт нейни обувки, които беше взел със себе си по погрешка.

— Простете — продължи Старлинг. — Никога не бих дошла в такъв момент, ако разполагах с друг. Изпратете мен.

Крофорд напъха ръце дълбоко в джобове и завъртя врат, докато чу изпукване. В очите му имаше блясък, може би опасен.

— Къде да те изпратя?

— Нали ме пратихте да почувствувам сама що за човек е Катрин Мартин — пратете ме и при другите. Единственото, което ни остава, е да разберем по какъв начин ловува Бъфало Бил. Как ги намира, как ги подбира. Аз с нищо не съм по-лоша от другите, в някои отношения съм и по-добра. Жертвите са все жени, а аз съм единствената жена, която работи върху случая. От една женска стая ще науча много повече от всеки мъж и вие добре го знаете. Изпратете ме.

— Съгласна ли си да те рециклират?

— Да.

— Това ще ти струва шест месеца от живота.

Тя не отговори.

Крофорд заби в тревата носа на обувката си. Вдигна очи към нея, към прерийните дълбини на погледа и. И тя беше упорита като Бела.

— С коя искаш да започнеш?

— С първата, Фредерика Бимел. Белведиър, Охайо.

— Значи не Кимбърли Ембърг, която видя.

— Той не е започнал от нея.

Да спомена ли Лектър? Не. Ще види сам на компютъра.

— Ако беше избрала Ембърг, щеше да е по емоционални причини, нали, Старлинг? Пътните ще ти бъдат възстановени, след като се върнеш. Имаш ли пари? Банките отварят след цял час.

— В кредитната ми карта е останало още нещо.

Крофорд взе да рови из джобовете си, след което и даде триста долара, в брой и чек от личната му сметка.

— Върви, Старлинг. Само при първата. Дръж в течение „горещата линия“. Обаждай ми се.

Тя му махна с ръка. Не се ръкува, не го докосна. Обърна се и хукна към пинтото.

Крофорд се потупа по джобовете. Беше и дал всичките си пари, до последния цент.

— Моята любима има нужда от нови обувки — произнесе на глас безсъдържателната фраза, с която заклетите комарджии се опитват да повлияят на заровете. — А на моята любима вече никакви обувки не и трябват.

И се разплака насред тротоара — той, началник отдел, във ФБР.

Джеф видя от колата мокрите му бузи и даде на заден ход в страничната уличка, където Крофорд нямаше да го забележи. Слезе, запали цигара и засмука яростно. За подарък на Крофорд щеше да се бави, докато Крофорд изсъхне, писне му да чака и го нахока хубаво, докато му олекне.