Мълчанието на агнетата

ТРИДЕСЕТА ГЛАВА

Кларис Старлинг седеше на леглото си в мотела и продължаваше да гледа черния телефон дълго след като Крофорд затвори. Косата и бе разрошена, а нощницата и се беше омотала около тялото — краткият и сън не бе никак спокоен. Имаше усещането, че е била ритната в стомаха.

Само преди три часа беше казала довиждане на доктор Лектър, два часа бяха минали, откак двамата с Крофорд изготвиха списъка с отклоненията, които трябваше да търсят в отхвърлените молби за хирургическа промяна на пола. И през този кратък промеждутък, докато е спяла, доктор Чилтън бе успял да оплеска всичко.

По дяволите! ПО ДЯВОЛИТЕ! ПО ДЯВОЛИТЕ! Ти я уби, Чилтън. Уби я. Ах, какъв говняр! Лектър знае всичко и аз щях да му измъкна още сведения. А сега край вече. Всичко отиде по дяволите. Когато Катрин Мартин изплува, аз ще се погрижа да видиш трупа и, кълна се! Ти ми отне всичко. Трябва на всяка цена да се заловя с нещо полезно. Още сега. Какво да направя сега, на минутата? Я вземи да се изкъпеш.

В банята имаше малка плетена кошничка със сапуни в красиви опаковки, тубички с шампоани и лосиони, малко несесерче за шиене и всички онези дреболии, които добрите хотели предоставят на клиентите си.

Докато влизаше под душа, Старлинг се зърна за миг като осемгодишно момиченце, което носи на майка си пешкири, хавлии, шампоани и увити в пъстри хартии сапуни, а майка и чисти хотелските стаи. Тогава в града имаше една сврака, която обичаше да краде вещи от количките, в които чистачките на хотелите разнасяха онова, което им беше необходимо в работата. Свраката издебваше удобния момент, след което се заемаше да тършува из вещите в количката. Понякога, подплашена внезапно и принудена да отлети набързо, тя се изцвъкваше в паниката си върху чистите хавлии. Една от чистачките я беше заляла с белина, но това не помогна — просто перата и се изпъстриха със снежнобели петна. Чернобялата сврака винаги издебваше Кларис да се отдалечи от количката, за да отнесе нещо на майка си, чистеща и търкаща хотелските бани. Майка и стоеше на прага на една такава баня, когато съобщи на Кларис, че ще трябва да отиде да живее в Монтана. Остави пешкирите, които държеше, върху хотелското легло, седна на ръба му и прегърна малката Кларис. Старлинг продължаваше да сънува свраката, а сега я зърна в съзнанието си, без да има време да се замисли защо. Ръката и се вдигна нагоре в жест на отпъждане и сетне, сякаш за да оправдае това рязко движение, приглади мократа коса на челото си.

Облече се набързо: панталони, блуза и лек пуловер, прибра пистолета в плоския кобур, Подплатата на сакото и обаче се беше разпрала точно при кобура. Донесе малкото хотелско несесерче за шиене и твърдо решена да се занимава с нещо, докато и мине, заши разпраното.

Крофорд почука на вратата.