Недостатъчно мъртъв

10

„Блайндинг Лайт“ беше в период на предпродукция на филм на ужасите, който щеше да снима в Малибу и Лос Анджелис. Филмът разказваше за група богати младежи на купон в една къща в Малибу, които са изядени от враждебни организми от космоса. В първоначалното си становище за ръкописа Софи Харингтън беше написала „Извънземни в Портокаловия окръг20“.

Още от времето, когато като дете гледа „Магьосникът от Оз“, Софи искаше по някакъв начин, колкото и малка да е ролята й, да се занимава с кино. Сега работеше мечтаната си работа с група мъже, които бяха направили десетина филма, някои от които тя беше гледала или на кино, или на дивиди, а за другите, които все още бяха в процес на работа, беше сигурна, че са предназначени ако не за наградата „Оскар“, то поне да спечелят търговски успех.

Тя връчи голяма чаша с кафе с повече мляко и две пакетчета захар на Адам и голяма чаша жасминов чай без нищо на Кристиян, после седна на бюрото си със своята чаша бачкаторски чай21 (с мляко и две пакетчета захар), влезе в мрежата и видя как цял товар електронни съобщения се изсипват във входящата й кутия.

Всяко едно чакаше да се заеме с него, но… по дяволите… тя имаше само един приоритет. Вдигна мобилния телефон до ухото си и отново набра неговия номер.

Директно я прехвърлиха на гласова поща.

— Обади ми се — каза тя. — Веднага щом можеш. Наистина съм разтревожена.

След един час опита отново. Пак гласова поща.

Броят на електронните съобщения продължаваше да се увеличава. Чаят й в приемната си стоеше недокоснат. Сценарият, който четеше в метрото, си беше все на същата страница, както на слизане. До момента не беше свършила никаква работа тази сутрин. Не успя да направи резервация в „Каприз“ за друг от шефовете си, Люк Мартин, и забрави да каже на Адам, че срещата му с един филмов счетоводител на име Хари Хикс е отменена. Накратко, целият й ден вървеше наопаки.

После телефонът й иззвъня и изведнъж стана още по-лошо.