Недостатъчно мъртъв

37

— Как си? — попита Софи умолително. — Какво стана? Как…?

— Пробвай я — каза той рязко, като постави пакета върху подноса и пренебрегна въпросите й.

Навън в падащия мрак зави сирена, като моментално удави слабия нисък четиритактов тътен на танцовата музика, която ставаше все по-досадна.

Изумена… и притеснена от поведението му… Софи покорно развърза панделката, после надникна в кутията за подаръци. В момента виждаше само тънка опаковъчна хартия.

С крайчеца на окото си видя на телевизионния екран как Крис Тарант произнася думите: „И окончателният отговор е?“

Интелектуалният тип с големите очила кимна.

Жълти светлини замигаха около варианта „Мароко“.

Миг по-късно на екрана „Тунис“ бе обграден от мигаща зелена светлина. Веждите на Крис Тарант се вдигнаха няколко сантиметра на челото му.

Жената в инвалидната количка, която преди това изглеждаше като че ли ще я ударят с бухалка за крикет, сега изглеждаше като че ли я бяха ударили с ковашки чук. Междувременно съпругът й като че ли се сви на стола си.

Софи разчете по устните на Тарант, че казва: „Джон, ти имаше шейсет и четири хиляди лири стерлинги…“

— Телевизия ли ще гледаш, или ще отвориш подаръка, който съм ти купил? — каза той.

Премествайки със замах подноса на нощното си шкафче, тя каза:

— Разбира се, че подаръка! Но искам да ми кажеш как си. Искам да разбера за…

— Не искам да говоря за това. Отвори го! — каза той изведнъж с толкова агресивен тон, че я стресна.

— Окей — каза тя.

— Защо гледаш такива боклуци?

Погледът й се върна мимолетно на екрана.

— Харесват ми — каза тя в опит да го успокои. — Горкият човечец. Жена му е в инвалидна количка, а той току-що изгърмя въпроса си за сто двайсет и пет хиляди лири стерлинги.

— Цялото шоу е измама — каза той.

— Не, не е!

— Животът е измама. Още ли не си проумяла това?

— Измама ли?

Сега беше негов ред да посочи екрана.

— Не знам кой е, нито пък останалата част от света го знае. Допреди няколко минути седеше на стола и нямаше нищо. Сега ще си тръгне с трийсет и две хиляди лири стерлинги и ще се чувства разочарован, вместо да скача от радост. Искаш да ми кажеш, че това не е измама?

— Въпрос на гледна точка. Искам да кажа… че от негова гледна точка…

— Угаси проклетото нещо!

Софи все още беше шокирана от агресивността в гласа му, но същевременно една непокорна частица от нея я накара да отговори:

— Не. Харесва ми.

— Искаш да си отида, за да можеш да гледаш шибаната си скапана програмка?

Тя вече съжаляваше за думите си. Въпреки решението си да скъса с Брайън присъствието му в кръв и плът я накара да разбере, че предпочиташе милион пъти повече да бъде тук, при нея тази вечер, отколкото да гледа тази програма… или която и да е друга програма. И, Господи, какво ли се беше струпало на главата на горкия човек… Тя натисна дистанционното и изключи телевизора.

— Извинявай — каза.

Той я гледаше по начин, по който никога не я беше гледал преди. Като че ли върху очите му се бяха спуснали капаци.

— Наистина съжалявам, окей? Просто съм изненадана, че си тук.

— Значи не се радваш да ме видиш?

Тя седна, обви врата му с ръце и го целуна по устата. Дъхът му миришеше лошо и той лъхаше на пот, но на нея не й пукаше. Това бяха мъжки миризми, неговите миризми. Тя ги вдъхна, като че ли бяха най-главозамайващите ухания на планетата.

— Повече от радостна съм — каза. — Просто съм… — тя надникна в лешниковите му очи, които толкова обожаваше — толкова изненадана, знаеш ли… след всичко онова, което ми каза по-рано по време на разговора ни. Кажи ми. Моля ти се, кажи ми какво се случи. Моля те, разкажи ми всичко.

— Отвори го! — каза той, повишавайки тон.

Тя извади част от тънката хартия, но като в китайска кутийка отдолу имаше още един слой, после още и още един. В опит да го отклони от онова, което го гневеше, тя каза:

— Окей, ще се опитам да позная какво е. И ми се струва, че е…

Изведнъж лицето му се оказа на сантиметри от нейното, толкова близо, че носовете им почти се докосваха.

— Отвори го! — изкрещя той. — Отвори го, кучко проклета!