Недостатъчно мъртъв

2

В топлия въздух на лятната нощ Кати Бишоп отметна от лицето разрошената си огненочервена коса и се прозина с чувство на умора. Всъщност повече от умора. Беше изтощена — но колко приятно изтощена, благодаря! Огледа бензиновата помпа като някаква извънземна твар, кацнала на планетата Земя, за да я тормози, тъй като повечето бензинови помпи будеха у нея подобни чувства. Съпругът й винаги имаше проблеми да се оправи с инструкциите за миялната машина, твърдейки, че са написани на някакъв странен език, наречен „женски“. Е, що се отнасяше до нея, бензиновите помпи бяха на не по-малко странен език и инструкциите за тях бяха написани на „мъжки“.

Както винаги, затрудни се да свали капачката на резервоара на беемвето, после се втренчи в думите „първо качество“ и „супер“, като се опита да си припомни с кой бензин се зареждаше колата й, макар че според нея едва ли щеше да направи верен избор. Ако сложеше първо качество, Брайън я упрекваше, че зарежда с твърде нискокачествен бензин, ако напълнеше със супер — дразнеше се, че прахосва пари. В момента обаче от помпата не излизаше нищо. Тя държеше наконечника в едната си ръка и натискаше силно спусъка, а с другата махаше в опит да привлече вниманието на сънения нощен служител зад тезгяха.

Брайън все повече я дразнеше. Изморяваше я начинът, по който вдигаше олелия за най-различни глупави дреболии — като мястото на пастата за зъби на полицата в банята и подреждането на столовете около кухненската маса на съвсем еднакво разстояние един от друг. Като ставаше дума за сантиметри, не за дециметри. И ставаше все по-извратен сексуално, като редовно влачеше у дома торби с най-различни странни приспособления от сексмагазините, които настояваше да опитват. А за нея това наистина беше проблем.

Толкова беше погълната от мислите си, че дори не забеляза как помпата се тресе, докато не спря с рязък звук. Вдишвайки миризмата на бензиновите пари, която всъщност винаги бе харесвала, тя закачи обратно наконечника на помпата, натисна бутона за заключване на колата — Брайън я беше предупредил, че често крадели колите на площадките пред бензиностанциите — и тръгна към гишето да плаща.

Когато излезе, старателно сгъна касовата бележка от кредитната си карта и я мушна в чантата си. Отключи колата, седна, после отново я заключи отвътре, сложи си предпазния колан и включи двигателя. Дискът с „Ил Диво“ засвири отново. За момент й се дощя да свали покрива на беемвето, после реши да не го прави. Минаваше полунощ и щеше да е уязвима, ако шофира в този час из Брайтън със свален покрив. По-добре да е на затворено, но сигурно.

Едва когато излезе от площадката на бензиностанцията и измина около стотина метра по неосветения изход за магистралата, усети в колата някаква различна миризма. Аромат, който познаваше добре. „Ком дьо Гарсон“. После нещо се раздвижи в огледалото й.

И тя разбра, че в колата има някой.

Страхът я стисна за гърлото като риболовна кука, ръцете й се вледениха върху волана. Тя удари с крак педала на спирачката и колата спря с остро изскърцване, като се мъчеше опипом да даде на заден, да се върне към безопасността на площадката пред бензиностанцията. После усети как студен и остър метал се впива във врата й.

— Продължавай да караш, Кати — каза той. — Май не си била много добро момиче, нали?

Напрягайки очи да го види в огледалото за обратно виждане, тя зърна ивица светлина да проблясва върху острието като искра.

А огледалото за обратно виждане отрази ужаса в очите й.