Недостатъчно мъртъв

94

Глен Брансън прекъсна втория разпит на Брайън Бишоп в дванайсет и двайсет на обяд. После, като остави Бишоп сам с адвоката му в залата за разпити за обедна почивка, екипът на разпитващите се премести в офиса на Грейс.

Брансън се придържаше към сценария. Бяха задържали, както планираха, истински важните въпроси за третия разпит този следобед.

Докато седяха около малката кръгла маса в офиса на Грейс, старши детективът потупа Брансън по гърба.

— Добра работа, Глен, добра работа. Добре, а сега как аз виждам нещата… — и той използва една фраза на Алисън Воспър, която му беше харесала, — ето го и невидимия слон в стаята.

И тримата го погледнаха в очакване.

— Алибито на Бишоп. Вечерята му в „Улсли“ в Лондон с онова лице Фил Тейлър. Това е слонът в стаята.

— Та нима ДНК резултатите не разбиват алибито му? — каза Никол.

— Аз си мисля за съдебните заседатели — отговори Грейс. — Зависи от това доколко може да се има доверие на този Тейлър. Можете да бъдете сигурни, че Бишоп ще го инструктират на ниво. Той ще изцеди от алибито каквото може. Честен гражданин срещу прищевките на науката? Може би и с доказателства от „Бритиш Телеком“ за това, че си е поръчал събуждане в подкрепа на времевата му възстановка?

— Мисля си, че бихме могли да заковем Бишоп при този трети разпит, Рой — каза Джейн Пакстън. — Имаме доста камъни, с които да го замерваме.

Грейс кимна, като продължи да мисли напрегнато, все още без да е убеден, че разполагат с всичко, от което имат нужда.

Започнаха отново след два. Докато сядаше в малко нестабилния стол в стаята за наблюдение, Рой Грейс съзнаваше, че им оставаха само шест часа, преди да освободят Брайън Бишоп, освен ако не подадат за удължаване на срока или не му предявят обвинение. Те, разбира се, можеха да се обърнат към съда за заповед за удължаване на срока, но Грейс не искаше да прибягва до това, освен ако не е абсолютно наложително.

Алисън Воспър вече му беше телефонирала, за да разбере докъде са стигнали в предявяването на обвинение на Бишоп. Когато й изложи фактите, тя остана доволна. Все още беше в сладкия режим.

Фактът, че има арестуван толкова скоро след смъртта на Кати Бишоп, представяше полицията в добра светлина в очите на медиите и беше окуражителен за гражданите на Брайтън и Хоув. Сега трябваше да му предявят обвинение. Това, разбира се, никак нямаше да навреди на перспективите за кариерата на Грейс. А с положителните ДНК резултати имаха достатъчно доказателства да получат съгласието на Държавната служба за съдебно преследване да предявят на Бишоп обвинение. Но на Грейс не му беше достатъчно само да обвини Бишоп. Той трябваше да подсигури нещата така, че да го осъдят.

Знаеше, че трябваше да подскача от радост предвид това как се развиваха нещата, но нещо го тревожеше и той не можеше да каже точно какво.

Внезапно гласът на Глен Брансън отекна ясно и силно, след което на монитора се появиха образите на четиримата мъже в стаята за разпити. Брайън Бишоп отпиваше от чаша вода и приличаше на болен папагал.

— Часът е два и две минути следобед, вторник, 8 август — изрече Брансън. — На този разпит номер три присъстват мистър Брайън Бишоп, мистър Лейтън Лойд, детектив Никол и аз, детектив сержант Брансън — после погледна право към Бишоп.

— Мистър Бишоп — каза той, — казахте ни, че вие и жена ви сте били щастливо женени и сте били страхотен отбор. Знаехте ли, че мисис Бишоп е имала връзка? Сексуална връзка с друг мъж?

Грейс следеше внимателно очите на Бишоп. Те се стрелнаха наляво. Според последните си наблюдения върху Бишоп това беше режимът на истината.

Бишоп хвърли поглед към адвоката си, сякаш се чудеше да отговори ли, после отново погледна Брансън.

— Не сте задължен да отговаряте — каза Лойд.

Бишоп остана замислен за кратко. После заговори, изговаряйки думите с мъка.

— Подозирах, че може би има. С онзи художник от Луис ли?

Брансън кимна, усмихвайки се съчувствено на Бишоп и съзнавайки, че човека го болеше.

Бишоп зарови лице в дланите си и замълча.

— Искате ли почивка? — попита адвокатът.

Бишоп поклати глава, после махна ръцете си. Плачеше.

— Добре съм. Добре съм. Да се оправяме с цялата тази проклетия. Господи — той сви рамене, загледан нещастно в масата, попивайки сълзите си с опакото на ръката. — Кати беше най-красивото създание, но имаше нещо в себе си, което все я човъркаше. Като демон, който винаги я караше да е недоволна. Мислех, че мога да й дам онова, което искаше — той отново се разплака.

— Мисля, че трябва да направим почивка, господа — каза Лейтън Лойд.

Всички излязоха, като оставиха Бишоп сам, и продължиха разпита след десет минути. Ник Никол, играейки доброто ченге, зададе първия въпрос:

— Мистър Бишоп, можете ли да ни кажете как се почувствахте, когато заподозряхте за пръв път жена си в изневяра?

Бишоп го изгледа сардонично.

— Имате предвид дали съм искал да я убия?

— Вие казахте това, сър, а не ние — вметна остро Брансън.

Грейс се интересуваше как ще изрази емоциите си Бишоп. Може би това бяха само крокодилски сълзи за пред разпитващите.

С прекъсващ глас Бишоп каза:

— Обичах я. Никога не съм искал да я убивам. Хората имат връзки, така върви светът. Когато за пръв път се срещнахме с Кати, и двамата бяхме женени за други хора. Имахме връзка. Мисля, че дълбоко в сърцето си съм знаел, че когато се оженим, тя може би отново ще направи същото.

— Затова ли не й бяхте верен? — попита Никол.

Бишоп не отговори веднага.

— Софи Харингън ли имате предвид?

— Да.

Очите му отново се стрелнаха наляво.

— Само флиртувах с нея. Прекрасно нещо за егото ми, но само дотам. Никога не съм спал с нея, макар че тя, изглежда, обичаше… обичала е — поправи се той — да фантазира, че такова нещо се е случило.

— Значи не сте спали никога с мис Харингтън? Нито веднъж?

Грейс внимателно следеше погледа на Бишоп. Очите отново се стрелнаха наляво.

— Абсолютно. Никога — усмихна се Бишоп нервно. — Не казвам, че не бих искал. Но си имам морален кодекс. Бях глупаво поласкан от интереса й към мен, наслаждавах се на компанията й… но не бива да забравяте, че вече веднъж бях изминал този път. Спиш с някого и ако си късметлия, нищо не става. Но ако нямаш късмет, преживяването е страхотно и си пометен. И тогава загазваш здравата. Това се случи с Кати и с мен… бяхме пометени един от друг.

— Значи никога не сте спали с мис Харингтън? — продължаваше да настоява Брансън.

— Никога. Исках да се опитам този ми брак да провърви.

— Затова решихте, че изчанченият секс може да ви помогне да постигнете това? — попита Брансън.

— Моля? Какво имате предвид?

Брансън надзърна в бележките си.

— Член от екипа ни разговаря вчера с мисис Дайан Ранд. Научихме от нея, че е една от най-добрите приятелки на жена ви, вярно ли е?

— Разговаряха двете по четири пъти дневно. Бог знае какво имаха да си кажат!

— Изглежда, че доста неща — отвърна Брансън без чувство за хумор. — Мисис Ранд казала на служителя ни, една полицайка, че жена ви се тревожела от все по-изчанчените ви сексуални претенции към нея. Бихте ли желали да ни разясните това по-подробно?

Лейтън Лойд се намеси бързо и твърдо:

— Не, клиентът ми не би желал.

— Имам едно важно питане във връзка с този въпрос — каза Брансън, обръщайки се към адвоката.

Лойд му показа с жест да го зададе.

— Мистър Бишоп — каза Брансън, — притежавате ли копие на противогаз от Втората световна война?

— Уместен ли е този въпрос? — попита Лойд детектив сержанта.

— Този въпрос е извънредно уместен, сър — отговори Брансън.

Грейс наблюдаваше внимателно очите на Бишоп. Те се стрелнаха надясно.

— Да — каза той.

— Използвахте ли го в сексуалния си живот с мисис Бишоп?

— Не разрешавам на клиента си да ви отговаря.

Бишоп вдигна успокоително ръка към адвоката си.

— Няма нищо. Да, купих я — той сви рамене и се изчерви. — Експериментирахме. Аз… аз прочетох в една книга как да поддържаме любовния си живот… знаете ли? Известно време след като първоначалната възбуда… новостта на връзката между двама души премине… той позапада. Купувах разни неща, за да ги пробваме — лицето му беше червено като цвекло.

Брансън насочи вниманието си към вечерята на Бишоп с финансовия му съветник Фил Тейлър.

— Мистър Бишоп, вярно ли е, че една от колите, които притежавате, е бентли континентал, тъмночервена на цвят?

— Лилавочервено, да.

— С регистрационен номер LJ04NWS? — изреди той фонетично буквите.

Несвикнал с фонетичната азбука, Бишоп се замисли. После кимна.

— В единайсет и четирийсет и седем миналия четвъртък това превозно средство е било заснето от автоматична камера за заснемане на регистрационни автомобилни номера в насоченото на юг платно на шосе М23, близо до летище „Гатуик“. Можете ли да обясните защо колата е била там и кой я е карал?

Бишоп погледна адвоката си.

— Имате ли снимката? — попита Лейтън Лойд.

— Не, но мога да ви предоставя копие — каза Брансън.

Лойд си отбеляза нещо в тетрадката.

— Има някаква грешка — каза Бишоп. — Трябва да има някаква грешка.

— Давали ли сте колата на някого назаем онази вечер? — попита Брансън.

— Никога не я давам. Онази вечер беше в Лондон, защото ми трябваше да ида с нея до клуба за голф сутринта.

— Би ли могъл някой да я вземе назаем без ваше разрешение… или знание?

— Не. Мисля, че не. Вероятността е много малка.

— Кой освен вас има ключове за колата, сър?

— Никой. Имахме проблеми в един подземен паркинг… под моя апартамент. Бяха влезли в няколко коли.

— А не е ли възможно някакви любители на силни усещания да са я взели да се повозят? — намеси се Лейтън Лойд.

— Възможно е — каза Бишоп.

— Когато любителите на силни усещания заемат кола, обикновено не я връщат — каза Глен. Той наблюдаваше как Лойд си отбелязва това в тетрадката. Адвокатът щеше да ги скъса от оспорвания по въпроса.

След това Глен Брансън каза:

— Мистър Бишоп, вече ви споменахме, че докато претърсвахме къщата ви на „Дайк Роуд Авеню“ №97, открихме застраховка за живот при „Саудърн Стар Ашурънс Къмпани“. Полицата е направена за жена ви, за три милиона паунда. Посочен сте като единствен бенефициент.

Грейс премести поглед от Бишоп върху адвоката му. Изражението на Лойд почти не се помени, но раменете му малко се смъкнаха. Очите на Брайън Бишоп шареха навсякъде и спокойствието му като че ли го напусна.

— Вижте, казах ви… аз… аз вече ви казах… нищо не знам по въпроса! Абсолютно нищо!

— Смятате ли, че жена ви сама тайно е сключила полица на свое име от добро сърце? — продължи да го притиска Брансън.

Грейс се усмихна, горд как колегата му, когото толкова беше насочвал през последните няколко години, защото го обичаше и вярваше в него, наистина беше израсъл в професията си.

Бишоп вдигна ръце, после ги стовари върху масата. Очите му отново шареха из цялото помещение.

— Моля ви, повярвайте ми. Не знам нищо по въпроса.

— Предполагам, че за сума от три милиона лири стерлинги ще има добра премия — каза Брансън. — Предполага се, че бихме могли да проследим от вашата банкова сметка… или от тази на мисис Бишоп… как е била изплащана полицата? Или пък може би имате тайнствен благодетел?

Лейтън Лойд сега пишеше бързо в тетрадката си, като по изражението му човек не можеше да разбере нищо. Той се обърна към Бишоп:

— Не трябва да отговаряте на това, освен ако не искате.

— Не знам нищо по въпроса — тонът на Бишоп стана умолителен. От сърце. — Наистина не знам!

— Май сме насъбрали доста нещица, за които твърдите, че не знаете нищо, мистър Бишоп — продължи Глен Брансън. — Не знаете нищо за колата си, която е била шофирана към Брайтън малко преди убийството на жена ви. Не знаете нищо за застрахователната полица живот на стойност три милиона лири стерлинги, направена само шест месеца преди да убият жена ви — той помълча, провери бележките си, после отпи вода. — Според вашия разказ миналата вечер сте имали полов контакт с жена си сутринта на 30 юли. Правилно ли съм разбрал?

Бишоп кимна, леко смутен.

— Тогава как ще обясните известно количество семенна течност, открито във вагината на мисис Бишоп по време на аутопсията й сутринта в петък на 4 август?

— Няма начин! — каза Бишоп. — Абсолютно е невъзможно!

— Значи казвате, сър, че не сте имали полов контакт с мисис Бишоп в нощта на 3 август, четвъртък?

Очите на Бишоп решително се стрелнаха наляво.

— Да, точно това казвам. Бях в Лондон, за Бога! — той се обърна към адвоката си. — Невъзможно е! Няма никакъв начин!

Рой Грейс през годините беше наблюдавал достатъчно израженията на адвокатите, когато един подир друг клиентите им изричаха поредната опашата лъжа. Лицето на Лейтън Лойд остана непроницаемо. От него щеше да излезе чудесен играч на покер, помисли си той.

В пет и десет, когато Глен Брансън упорито се върна към изявлението на Бишоп от предната вечер, към въпросите, които му бяха зададени при втория разпит тази сутрин, и оспори почти всяка изречена от него дума, той прецени, че на този етап са измъкнали от него колкото могат.

Бишоп не отстъпи по три основни въпроса — алибито си в Лондон, застрахователната полицата живот и последния път, когато беше правил секс с жена си. Но Брансън беше доволен и почти изтощен.

Отведоха Бишоп обратно в килията, а адвокатът остана сам с двамата полицейски служители.

Лойд демонстративно погледна часовника си, после се обърна към двамата мъже.

— Предполагам, разбирате, че ще трябва да освободите клиента ми след по-малко от три часа, освен ако не решите да му предявите обвинение.

— Къде да ви намерим? — попита Брансън.

— Ще бъда в офиса си.

— Ще ви се обадим.

После детективите се върнаха в Съсекс Хаус в офиса на Грейс и седнаха край кръглата маса.

— Добра работа, Глен, справи се добре — каза Грейс отново.

— Извънредно добре — добави Ник Никол.

Джейн Пакстън изглеждаше замислена. Тя не си падаше много по похвалите.

— Значи трябва да обмислим следващите си стъпки.

В това време вратата се отвори и влезе Елинор Ходжсън с няколко листове в ръка, хванати с кламер. Обръщайки се към Грейс, тя каза:

— Извинявай, че те прекъсвам, Рой, но си помислих, че ще искаш да видиш това… току-що пристигна от лабораторията в Хънтингтън.

Бяха резултатите от двете ДНК проби. Едната беше на семенната течност, намерена във вагината на Софи Харингтън; другата беше от миниатюрното късче от нещо, което приличаше на човешка плът, измъкнато от Надюшка де Санча изпод нокътя на големия пръст на крака на мъртвата.

И двата резултата съвпадаха напълно с ДНК-то на Брайън Бишоп.