Недостатъчно мъртъв

95

Клео Мори напусна моргата заедно с Дарън малко преди пет и трийсет. Затваряйки входната врата под ярката слънчева светлина, тя попита:

— Какво ще правиш тази вечер?

— Щях да я водя на кино, ама е твърде горещо — отговори той, примижал към началничката си, тъй като слънцето биеше в очите му. — Ще идем до морската част и ще пийнем по чашка. Има едно готино ново местенце, което трябва да проверя… „Рехаб“.

Тя го погледна със съмнение в очите. Двайсетгодишен, с черна стърчаща коса и ведро лице, той би могъл след някой и друг поврат в живота да свърши като толкова много безнадеждни младежи, насядали по паважа и във входовете на града всяка вечер, които се мотаеха, лентяйстваха, просеха, нападаха. Но явно Дарън беше роден с дух. Работеше много, беше приятен за компания, справяше се добре с живота.

— „Рехаб“ ли?

— Да бар и ресторант. От класа. Ще се изръся… има специален повод. Бих те поканил, ама нали знаеш — двама са добре, трима са много и тъй нататък!

Тя се засмя.

— Ти, нахален негодник такъв! И кой ти е казал, че аз самата нямам среща тази вечер?

— Така ли? — изглеждаше зарадван заради нея. — Нека позная кой е.

— Не ти влиза в работа!

— И сигурно не работи в отдела по криминални разследвания, нали?

— Казах, че не ти влиза в работа!

— Тогава не трябва да се натискаш с него в приемната — той й намигна.

— Какво? — възкликна тя.

— Забравила си за камерите за наблюдение, нали?

С широка усмивка той й махна весело и се запъти към колата си.

— Шпионин! — извика тя подире му. — Воайор! Извратеняк!

Той се обърна, докато отваряше вратата на малкия си червен нисан.

— Всъщност, ако те интересува мнението ми, сте много хубава двойка!

Тя направи неприличен жест. А после добави:

— И не пий много. Помни, че сме дежурни тази вечер.

— Я виж кой ми го казва!

Тя все още се усмихваше, докато излезе от кръговото движение в един покрит паркинг на „Сейнсбъри“52. Вече мислеше с какво да нахрани детектива от отдела за криминални разследвания, с когото се беше натискала в приемната — както неелегантно се изрази Дарън. Тъй като вечерта беше чудесна, реши да направи барбекю на терасата си на покрива. Рой Грейс обичаше морски дарове и риба.

Клео видя пред себе си свободно място за паркиране и се вмъкна там. Най-напред щеше да отиде до отдела за жива риба и да купи няколко едри сурови скариди с черупките, ако имаха, и котлети от риба тон. Няколко царевички на кочан. Малко салата. И няколко сладки картофа, небелени, които ставаха страхотни на барбекюто. И бутилка наистина хубаво розе. Е, може би не само една бутилка.

Тя чакаше с нетърпение тази вечер и се надяваше Грейс да успее да се измъкне от разследването в някой по-приемлив час. Като че ли беше минало доста време, откакто бяха прекарвали вечерта заедно, и щеше да е добре да си наваксат. Той й липсваше, осъзна Клео, липсваше й през цялото време, когато не беше до нея. Но призракът на Санди и посещението му в Мюнхен все още витаеха наоколо и тя искаше да си изясни докрай нещата.

Беше научила от предишните си връзки, че точно когато си мислиш, че всичко е съвършено, животът може да се обърне и да те ухапе.