Недостатъчно мъртъв

96

— Алибито му — каза Грейс, удряйки с отворената длан на лявата си ръка свития юмрук на дясната. — Трябва да сме съвсем наясно с него. Казах ви и преди, това е невидимият слон в стаята.

Пакстън, Брансън и Никол продължаваха да седят около масата в офиса му замислени. Джейн си доля вода в чашата от една бутилка.

— Не смяташ ли, че сега разполагаме с достатъчно доказателства, Рой? — попита тя. — Трудно ще задържим Бишоп и утре, освен ако не се обърнем към съда за удължаване тази вечер.

Грейс обмисли за момент казаното. Бишоп беше арестуван вчера в осем вечерта. Това означаваше, че трябва да го пуснат в осем тази вечер. Можеха лесно да получат удължаване от дванайсет часа, но само до осем сутринта. Ако искаха да го задържат повече, трябваше да се явят пред магистрат в съда с искане за заповед за продължаване на ареста. И това трябваше да се уреди още тази вечер, за да избегнат телефонните обаждания в зори.

Той погледна часовника си. Беше пет и трийсет и пет. Вдигна телефона и се обади на Ким Мърфи.

— Ким, ти беше изпратила човек от екипа да разпита Фил Тейлър, финансовия съветник на Бишоп. Трябва ми спешно телефонният номер на Тейлър. Можеш ли да ми го намериш? Или дори още по-добре, обади му се и ми го прехвърли?

Докато чакаше, обсъдиха последствията от последните доказателства. Грейс държеше на своето.

— Но какво ще кажеш за ДНК доказателството при Софи Харингтън, Рой? — попита Ник Никол. — То е достатъчно убедително.

Превъзбуден, Рой все пак успя да се овладее.

— Ник, не разбираш ли? Според алибито на Бишоп той е бил в Лондон по времето, когато са убили жена му, а това заличава ДНК данните — защитата ще твърди, че са подставени по някакъв начин. Ако прибързаме и свържем двете убийства, ще изхвърлят и другите ДНК резултати на същото основание.

Както вече знаеше от горчив опит, правосъдието беше неуловимо, непредсказуемо и само случайно наистина осъществимо. Твърде много неща можеха да тръгнат наопаки в съда. Заседателите, които често бяха хора далеч от съдебните сложности, можеха да бъдат подведени, повлияни, изментени, съблазнени и объркани; често бяха предубедени или направо глупави. Някои съдии бяха надживели гаранционния си срок, други понякога изглеждаха като че ли са паднали от друга планета. Не беше достатъчно да имаш сигурен случай, подкрепен със заклеймяващи доказателства. Човек имаше нужда от доста късмет, за да има осъден.

— Нали имаме свидетелка, която е видяла Бишоп пред дома си — подсети го Джейн Пакстън.

— Така ли? — той ставаше все по-раздразнителен. Дали от жегата? Или защото беше изморен като куче? Или заради това, че трябваше да се съобразява с проклетия си квартирант? Или от мисълта за Санди, която притискаше оголен нерв?

— Е, аз мисля, че това е убедително — каза тя отбранително.

— Трябва да минем през официалната процедура на разпознаване с тази свидетелка и да проверим отново времевата възстановка, преди да можем да го представим като доказателство. А може да изникне и някое друго доказателство през следващите няколко дни. Ако задържим Бишоп по предявено обвинение, тогава за момента времето ще престане да ни притиска по случая с мис Харингтън. Поне ще сме хвърлили някой кокал на пресата.

Телефонът иззвъня. Беше Ким, която му каза, че ще му прехвърли разговора с Фил Тейлър. Грейс отиде до бюрото си и вдигна слушалката.

Когато свърши, стана.

— Той се съгласи да се срещнем тази вечер в Лондон. Прозвуча ми като доста праволинеен човек — Грейс погледна към Брансън. — Ще подадем за удължаване с дванайсет часа на задържането на Бишоп, после ще отидем директно до Лондон след оперативката в шест и трийсет. Бих искал да дойдеш с мен.

След това се обади на Норман Потинг и го помоли да се свърже с дежурния от законодателния отдел и да подаде искане за удължаване на ареста с дванайсет часа. После се обърна отново към тримата в офиса си.

— Добре, ще се видим в конферентната зала в шест и трийсет. Благодаря много на всички.

Рой седна отново зад бюрото си. Сега го чакаше друга задача, не по-малко трудна за него. Как да обясни на Клео, че тази вечер ще трябва да отиде до Лондон и колкото и да иска, няма да се върне преди полунощ.

За негова изненада, може би защото знаеше какво е да вместваш двайсет и седем часа в денонощието при полицейската работа, тя го прие ведро.

— Ами хубаво — каза. — Аз съм на опашка в „Сейнзбърис“ с товар пресни скариди и миди. Срамота е да ги прахосам и ще трябва да си ги изям сама.

— Да му се не види, толкова съжалявам.

— Няма нищо. Тези убийства са много по-важни от няколко скариди. Но по-добре да побързаш, когато се върнеш!

— Сигурно ще съм хапнал нещо… нещо в колата.

— Не ти говоря за храна!

Той й прати въздушна целувка.

— На теб десеторно повече! — отговори му тя.

Затвори с усмивка на облекчение, че Клео — поне така изглеждаше за момента — беше забравила посещението му в Мюнхен.

Ами той самият?

Всичко щеше да зависи от това дали разследванията на Марсел Кулен щяха да донесат някакви доказателства. И изведнъж за пръв път от толкова време насам той се улови, че почти се надяваше да не донесат нищо.