Недостатъчно мъртъв

107

Макар да беше изморен като куче, Грейс спа на пресекулки, като се събуждаше и от най-малкия шум и не заспиваше отново, докато не се убеди, че шумът е извън дома на Клео, а не отвътре.

В главата му се въртяха мрачни мисли. Горящият морис. Татуировката. Тяло, от което падаха раци, влачено от прибоя на брайтънския плаж, усмихнатото ведро лице на Джанет Макуъртър в офиса й на националната полицейска компютърна служба.

Разчистѝ почвата под краката си.

Думите на неговия наставник, пенсиониралия се наскоро главен следовател Дейв Гейлър, се блъскаха в главата му като морски прибой. Когато Грейс се запозна с него, Гейлър беше детектив инспектор. Най-младият инспектор в Съсекс. С дванайсет години по-възрастен от Грейс, Гейлър го научи на много неща, които му вършеха работа и до днес. В известен смисъл собствените му опити да помогне на Глен Брансън бяха начин да предаде знанията си на друг.

Разчистѝ почвата под краката си. Това беше стара поговорка на отдела за криминални разследвания. Гейлър винаги му изтъкваше колко важно е да забележиш веднага нещата наоколо, когато си на местопрестъплението. Да не пренебрегнеш нищо, колкото и незначително да ти се стори в момента. Той също така беше казал на Грейс, че ако нещо му се струва гнило, тогава вероятно наистина е гнило.

В смъртта на Джанет Макуъртър му се струваше, че има нещо гнило.

Думите на една от личните му мантри — причина и следствие — също се въртяха в главата му. Причина и следствие. Причина и следствие.

След петнайсет години в националната компютърна полицейска служба Джанет Макуъртър се влюбва. Решава да промени кариерата си, начина си на живот, планира да замине за Австралия. Дали пък причината за промяната в начина й на живот не беше мъжът, когото беше срещнала? А следствието беше да умре?

Това наистина го безпокоеше.

Навън се съмваше. Грейс никога не се беше страхувал от тъмното, дори и като дете, може би защото знаеше, че баща му, полицаят, беше там, в другата стая, за да го защити. Но в тези последни часове на мрак се безпокоеше. Тревожеше се, че там някъде имаше някой навън, който искаше да навреди на Клео. Нейният невероятно ревнив бивш годеник Ричард?

Ричард Норторп-Търнър.

Мъжът, който неуморно и все по-гадно следеше Клео, докато тя не го заплаши със съд. После беше изчезнал, или поне така изглеждаше. Ричард Норторп-Търнър, който се състезавал с коли и правел всичко по тях сам. Въпреки протестите на Клео, че не вярва бившият й да стигне чак дотам, че да се опита да я убие, първият човек, на когото щеше да се обади тази сутрин, когато си тръгнеше оттук, щеше да бъде старшият следовател, който разследваше покушението срещу нея, един компетентен инспектор на име Роджър Поул, и щеше да му предложи да съсредоточи вниманието си върху Ричард Норторп-Търнър като основен заподозрян.

Клео се размърда и той я целуна леко по челото, усетил топлия й, кисел дъх върху лицето си. Искаше му се да я премести оттук в своята къща за следващите няколко дни, което в идеалния случай означаваше и да се отърве от квартиранта си. За известно време, докато лежеше буден, се почуди дали да не направи размяна с Клео. Брансън да дойде да живее тук… и да пази… докато тя се премести при него.

Но когато й го предложи по-късно, докато се обличаше, тя не прояви никакъв ентусиазъм.

— Тук е безопасно — каза тя. — Има само един начин да се влезе или излезе, през главните порти. Тук се чувствам сигурна.

— Не си сигурна, когато излизаш оттук. Още колко нощи ще си на повикване?

— Цялата седмица.

— Ако ти се наложи да излезеш оттук посред нощ, идвам с теб.

— Ти си сладур. Благодаря ти.

— Доколко се чувстваш сигурна в моргата?

— Вратите винаги са заключени. Дарън е там през цялото време, а също така през повечето време и Уолтър Хордърн.

— Ще уредя допълнителни патрули тук през нощта, както и патрули, които да бдят около моргата. Имаш ли сравнително скорошна снимка на Ричард?

— Купища — каза Клео. — На компютъра.

— Прати ми една по електронната поща тази сутрин… снимка с добра прилика. Ще я разпратя на местните полицаи… в случай, че го зърнат някъде.

— Добре.

— Днес как ще отидеш на работа?

— Дарън ще дойде да ме вземе.

— Добре.

Грейс каза на Клео, че тази вечер ще донесе китайска храна, щом успее да се откопчи, и бутилка вино. Тя го целуна за довиждане, като му каза, че планът не е лош.

Беше шест без петнайсет, когато той напусна къщата — достатъчно време да си иде у дома да вземе душ, да се обръсне и преоблече. Той влезе възможно най-тихо, за да не събуди Глен Брансън — по-скоро за да избегне поредните душеизлияния на приятеля си рано сутринта, отколкото поради грижата детектив сержантът да си получи полагащите му се часове сън за разхубавяване.

Както обикновено, Глен беше оставил всекидневната нагоре с краката. Навсякъде бяха разхвърляни сидита и дивидита, извадени от калъфките им, останките от някаква готова храна в кутия… миришеше на баница с риба… бяха върху поднос на пода заедно с две празни кутийки от кола и кутия от сладолед.

Грейс се приготви и хукна, като спря само за да пусне едно сиди на някакъв рапър, за когото никога не беше чувал, по стереоуредбата във всекидневната и да надуе звука докрай, така че можеше да извади нечии пломби на миля разстояние.

Звукът беше толкова силен, че не чу крясъците и псувните на Глен Брансън, когато колата потегли.