Недостатъчно мъртъв

101

Клео лежеше на дивана долу в хола, с почти празна бутилка от розе на пода и съвсем празна чаша до себе си. На големия телевизионен екран се въртяха на дивиди „Мемоарите на една гейша“, но тя с мъка задържаше очите си отворени.

Знаеше, че всъщност не трябваше да пие нищо, след като беше на повикване тази вечер… а имаше да пише и есе за курса по философия… но това, че намери мъртвата Фиш на пода, наистина я разстрои. Колко странно, мислеше си тя, че гледаше мъртви хора по цял ден и някак си успяваше емоционално да се дистанцира от тях. Това, разбира се, изключваше децата. Но видът на мъничката Фиш, легнала настрани във фугата между две дъбови дъски, златистият й цвят потъмнял до патинирано бронзово, вперила обвинително в нея побелели очи, сякаш упреквайки я: „Ти защо не се прибра да ме спасиш?“ — беше нещо съвсем различно.

И как, по дяволите, създанието бе успяло да попадне там? Ако беше вчера, щеше да обвини чистачката си Мария, защото тромавата жена винаги чупеше по нещо. Но тя не идваше във вторниците. Нима беше възможно вътре да е влизала котка? Или птица? Или пък горкичката Фиш е тренирала някакви бесни скокове?

Тя протегна ръка, наля последните капки в чашата си и я пресуши. На екрана обучаваха гейшата на изкуството да доставя удоволствие на мъжете. Тя се загледа внимателно, изведнъж разсънена, оживена отново. Беше пуснала филма с надеждата да научи някои неща, които можеше да опита с Рой.

Затова под копринения си халат имаше само много подчертаващо фигурата й и разголващо кремаво дантелено бельо, което беше купила на безсрамно висока цена в специализиран магазин в Брайтън. Цяла вечер планираше какво ще прави, след като той пристигнеше. Щеше да отвори вратата, да го целуне, после да се дръпне назад и да остави халата да се разтвори.

Копнееше да види реакцията му! Беше прочела някъде, че мъжете се възбуждали от жени, които вземали инициативата. То си беше възбуждащо дори само да си лежи така, в това облекло, и да мисли за това. Часовникът на видеото показваше осем минути след полунощ. Къде си? — чудеше се тя.

Като че ли в отговор на това домашният й телефон иззвъня. Тя взе безжичната слушалка и отговори. Беше Рой, който й се обаждаше по пращящ мобилен телефон.

— Хей — каза той, — как си?

— Добре съм. А ти, горкичкият ми, къде си?

— На пет минути път до офиса. Имам да оправя още няколко неща, за да са готови за сутринта… мога да дойда до половин час. Май ще е много късно да идвам?

— Не, изобщо няма да е късно! Ела, когато можеш. Ще ти приготвя питие. Как мина?

— Добре. Много добре. Изморително, но си заслужаваше пътуването. Сигурна ли си, че искаш да дойда при теб?

— Абсолютно съм сигурна, миличък! Любенето е много по-забавно между двама, отколкото само с един!

Точно когато затваряше, чу сигнал за изчакващ разговор. Телефонът веднага иззвъня отново.

— Ало? — каза тя.

А после си помисли „Мамка му!“, докато сърцето й се свиваше от гласа на другия край. Мамка му, мамка му, мамка му! Защо сега!