Недостатъчно мъртъв

23

Уменията на Клео се оказаха много полезни, когато малко след пет часа след обяд Надюшка де Санча най-сетне приключи с аутопсията на Кати Бишоп.

С голям черпак за супа Клео изгреба кръвта, която беше натекла в диафрагмата на Кати, черпак по черпак, като я изля в дренажния канал отдолу. Кръвта щеше да изтече в специална цистерна под сградата, където химикалите бавно щяха да я разградят, преди да отиде в градската канализационна система.

След това, докато Надюшка, опряна върху работния плот, диктуваше заключението си, като попълни поред формуляра за аутопсия, хистологичния формуляр и формуляра за причините за смъртта, Дарън връчи на Клео бяла найлонова торба, която съдържаше всички жизнени органи, извадени от трупа и премерени на кантара. Грейс наблюдаваше със същия нездрав унес, както всеки път, как Клео вкара торбата в диафрагмата на Кати, като че ли тъпчеше вътрешности на пиле.

Наблюдаваше всичко това под надвисналата сянка от телефонния разговор за Санди, докато размишляваше. Трябваше да се обади на Дик Поуп, да го разпита по-подробно къде точно беше видял Санди, на коя маса е седяла, разговарял ли е с персонала, сама ли е била или с някого другиго.

Мюнхен. Градът винаги е имал за него особено звучене, отчасти заради фамилните връзки на Санди и отчасти защото беше град, който винаги по един или друг начин имаше своето място в съзнанието на света. Октоберфест, футболният стадион за Световната купа, родното място на БМВ и, доколкото си спомняше, Адолф Хитлер беше живял там преди Берлин. Единственото нещо, което искаше да направи сега, беше да скочи в някой самолет и да отлети там. Можеше само да си представи как щеше да понесе това шефката му Алисън Воспър, която чакаше всяка възможност, колкото и незначителна да беше тя, за да завърти ножа, който му беше забила в раната, и да се отърве от него.

После Дарън излезе от стаята и се върна с черна торба за боклук, напълнена със ситно нарязана данъчна кореспонденция от градския съвет на Брайтън и Хоув, извади стиска от нея и започна да запълва празната черепна кутия на жената. Междувременно с голяма игла за шиене на корабни платна Клео започна внимателно, но прилежно да зашива диафрагмата на жената.

Когато свърши, изми Кати с маркуч, за да отстрани всякакви следи от кръв, а после започна най-деликатната част от процедурата. С най-голямо старание нанесе грим и малко руж на бузите на жената, среса косата й и я накара да изглежда като че е полегнала за кратка дрямка.

В същото време Дарън започна да почиства помещението за аутопсии около количката на Кати Бишоп. Той пръсна дезинфектант, миришещ на лимон, на пода и го изми, после белина, после триген и най-накрая почисти с пара.

Час по-късно, положена под пурпурна плащаница, със скръстени ръце и малко букетче от свежи бели и розови рози в ръката, Дарън изкара Кати в стаята за оглед — малко, тясно помещение с дълъг прозорец и място колкото близките да могат да застанат около трупа. Приличаше малко на параклис с безличните сини завеси, като вместо олтар имаше малка ваза с пластмасови цветя.

Грейс и Брансън стояха отвън и гледаха през стъкления прозорец как полицайката Линда Бъкли, чевръста приятна жена над трийсетте, с къса руса коса, облечена в строг тъмносин костюм и бяла блуза, въвежда Брайън Бишоп.

Наблюдаваха го как се загледа в лицето на мъртвата, после бръкна под плащаницата, извади ръката й и я целуна, после я стисна здраво. По лицето му се стичаха сълзи. После падна на колене, сломен от скръб.

Именно в моменти като този, а Грейс бе преживял твърде много подобни в дългата си кариера, му се искаше да е всичко друго, но не и полицай. Един от приятелите му в училище се беше заел с банково дело и сега беше управител на клон на строително дружество в Уъртинг, с добра заплата и спокоен живот. Друг пък организираше риболовни излети от морската част на Брайтън и нямаше грижа в живота.

Грейс наблюдаваше, без да може да изключи емоциите си, да спре да усеща мъката на човека с всяка клетчица от тялото си. Можеше само да се въздържи да не заплаче и той самият.

— Мамка му, мъчно му е — каза му Глен тихичко.

Грейс сви рамене, като в него проговори по-скоро ченгето, отколкото сърцето му.

— Може би.

— Господи, ама и ти си едно кораво копеле.

— Едно време не бях — каза Грейс. — Докато не ти позволих да ме возиш. Човек трябва да е кораво копеле, за да преживее това.

— Много смешно.

— Ти изкара ли шофьорския си тест за напреднали полицаи?

— Скъсаха ме, е и?

— Наистина ли?

— Да. Карал съм твърде бавно. Представяш ли си?

— Да ти повярвам ли?

— Господи, разбиваш ме. Всеки път едно и също. Всеки път, когато ти задам въпрос, ти ми отговаряш с въпрос. Не можеш ли за малко да спреш да бъдеш проклет детектив?

Грейс се усмихна.

— Не е смешно. Ясно ли е? Зададох ти простичък въпрос, представяш ли си, че ме скъсаха, защото карам твърде бавно?

— Не-е.

И наистина не можеше! Грейс си спомни последния път с Глен на волана, когато приятелят му практикуваше високоскоростно шофиране за теста. Когато Грейс излезе от колата с всички крайници здрави и читави — по-скоро поради късмет, отколкото поради шофьорските умения на приятеля си, — той реши, че по-скоро ще предпочете да му оперират жлъчката без упойка, отколкото отново да го вози Глен Брансън.

— Наистина, човече — каза Брансън.

— Хубаво е, че в света са останали все още разумни хора.

— Знаеш ли какъв е проблемът ти, старши детектив Рой Грейс?

— Кой точно проблем?

— Проблемът ти с моето каране.

— Кажи ми.

— Нямаш вяра.

— В теб или в Господа?

— Господ възпря онзи куршум да ме нарани сериозно.

— Ти наистина вярваш в това, нали?

— Имаш ли по-добра теория?

Грейс млъкна и се замисли. Винаги му беше по-лесно да избута на безопасно разстояние встрани въпросите, свързани с Господа, и да мисли за тях само когато му изнасяше. Не беше атеист, не беше дори истински агностик. Вярваше в нещо — или поне искаше да вярва в нещо, — но никога не можеше да определи точно в какво. Все не му достигаше нещо, за да може да приеме открито схващането за Бога. И веднага след това се чувстваше виновен. Но откакто изчезна Санди и всичките му молитви останаха без отговор, това подкопа до голяма степен част от вярата му.

Случваха се такива лайняни работи.

Като полицай голяма част от задълженията му беше да установи истината. Фактите. Като и при всички негови колеги полицаи, вярата му си беше негова лична работа. Той наблюдаваше Брайън Бишоп от другата страна на прозореца. Човекът беше изцяло сломен от скръб.

Или пък беше страхотен актьор.

Скоро щеше да разбере кое от двете.

Само че колкото и да беше неправилно, защото го засягаше лично, точно сега Санди беше на първо място в мислите му.