Недостатъчно мъртъв

9

В офиса на секретаря на голф клуба на северен Брайтън витаеше военна атмосфера, която отразяваше миналото на самия секретар като пенсиониран майор от армията, запазил по времето на активната си служба на Фолкландските острови и в Босна най-важните си части — и най-важното хендикапа си по голф — здрави и читави.

Имаше лъскаво махагоново бюро, отрупано с няколко подредени купчини документи, както и две знаменца — едното Юниън Джак19, а другото със зелено-синьо-бялото лого на клуба. По стените имаше закачени фотографии в рамки, някои черно-бели, на голфъри и голф дупки, както и колекция от антични къси стикове, кръстосани като саби за дуел.

Бишоп седеше сам на големия кожен диван и гледаше детектив сержант Глен Брансън и детектив Ник Никол, седнали на столове насреща му. Все още в дрехите си за голф и обущата си с капси, Бишоп се потеше обилно от жегата и от онова, което чуваше.

— Мистър Бишоп — каза високият чернокож детектив сержант, — съжалявам, че трябва да ви съобщя това, но вашата чистачка — той прелисти няколко страници назад в бележника си — мисис Айяла, когато пристигнала в къщата ви на „Дайк Роуд Авеню“ в осем и трийсет тази сутрин, открила съпругата ви, мисис Катрин Бишоп — той замълча, като че ли в очакване на потвърждение, че това наистина е нейното име.

Бишоп го гледаше с празен поглед.

— М-м-м… мисис Бишоп, изглежда, не дишала. Екипът на пристигналата линейка в осем и петдесет и две потвърдил, че тя не давала никакви признаци за живот. Пристигналият полицейски хирург в девет и трийсет потвърдил, че съпругата ви е мъртва, боя се, че е така, сър.

Бишоп отвори уста с разтреперано лице, очите му като че ли веднага се разконцентрираха и се завъртяха наоколо, без да виждат нищо и без да се спират на нищо. От гърлото му се отрони слаб грак:

— Не, моля ви, кажете ми, че това не е вярно. Моля ви — после се преви напред, обхванал лице с ръце. — Не. Не. Не го вярвам! Моля ви, кажете ми, че не е вярно!

Последва дълго мълчание, прекъсвано само от риданията му.

— Моля ви! — каза той. — Не е вярно, нали? Не и Кати? Не и милата ми… милата ми… Кати… — и после се свлече напред с плач.

Двамата полицейски служители седяха, без да помръднат, чувствайки се много неловко. Глен Брансън, с глава, пулсираща от силния махмурлук, проклинаше в душата си, че се е съгласил Рой Грейс да го изнуди да тръгне по-рано на работа и че го е насадил в такава ситуация. За служителите за връзки със семействата, обучени да помагат при загуба на близки, беше нормално да съобщават подобни новини, но старшият му офицер невинаги работеше по този начин. При подозрителна смърт като тази Грейс искаше или той самият, или някой от непосредственото му обкръжение в екипа да съобщи новината и да наблюдава реакцията в момента. Щеше да има достатъчно време служителите за връзки със семействата да си свършат работата по-късно.

Денят на Глен беше кошмарен от момента на събуждането му в къщата на Рой тази сутрин. Първо трябваше да присъства на мястото на смъртта. Привлекателна червенокоса жена на около трийсет години, гола в леглото, вързана с две вратовръзки, до нея противогаз от времето на Втората световна война и с тънка охлузена линия на врата, която би могла да бъде направена от въженце. Вероятната причина на смъртта беше удушаване, но беше твърде рано да се каже. Сексигричка, потръгнала зле, или убийство? Само патологът на вътрешното министерство, който щеше да пристигне скоро на място, можеше да установи със сигурност причината за смъртта.

Това проклето копеле Грейс, който беше негов абсолютен идол — макар понякога да не знаеше защо, — му нареди да се прибере и да се преоблече, а после да съобщи новината на съпруга. Глен можеше да откаже, все още беше в болнични, и сигурно би отказал, ако му беше наредил някой друг полицейски служител. Но не и на Грейс. И по някакъв начин в онзи момент му беше дори благодарен, че го отвлича от неволите му.

И така той се прибра у дома, съпроводен от детектив Ник Никол, който не спря да бръщолеви за новороденото си бебе и радостите на бащинството, и за свое облекчение откри, че Ари я няма. Затова сега, избръснат, облечен и обут, седеше в бара на този престижен голф клуб и съобщаваше новината, като наблюдаваше като ястреб реакциите на Бишоп, опитвайки се да отдели емоциите от работата, която бе дошъл да свърши. Което беше да прецени човека.

Факт е, че около 70 процента от всички жертви на убийства в Обединеното кралство умираха от ръката на някого, когото познаваха. А в случая съпругът беше първата спирка.

— Може ли да си ида у дома и да я видя? Милинката ми. Моята…

— Боя се, че не можете да идете в къщата, сър, това е невъзможно, докато не свършат криминолозите. Ще откарат съпругата ви в моргата… може би по-късно тази сутрин. Ще можете да я видите там. И се опасявам, че ще трябва да идентифицирате трупа й, сър.

Брансън и Никол наблюдаваха мълчаливо как Бишоп седеше с лице в ръце и се клатеше напред-назад на дивана.

— Защо не мога да ида в къщата? В моя дом? Нашият дом! — избъбри той изведнъж.

Брансън погледна към Никол, който за удобство зяпаше през широкия прозорец към четиримата голфъри на игрището с деветте дупки. Как, по дяволите, да му каже тактично това? Загледан твърдо в Бишоп, като наблюдаваше лицето му и по-специално очите му, той каза:

— Не мога да навлизам в подробности, но третираме къщата ви като местопрестъпление.

— Местопрестъпление ли? — Бишоп изглеждаше объркан.

— Боя се, че е така, сър — каза Брансън.

— Каква… какъв вид местопрестъпление имате предвид?

Брансън се позамисли малко, като наистина се съсредоточи. Не съществуваше лесен начин да го каже.

— Има някои подозрителни обстоятелства около смъртта на съпругата ви, сър.

— Подозрителни? Какво искате да кажете? Какво? По какъв начин?

— Боя се, че не мога да кажа. Ще трябва да изчакаме становището на патолога.

— Патолога ли? — Бишоп бавно поклати глава. — Тя ми е съпруга. Кати. Моята съпруга. И не можете да ми кажете как е умряла? Аз съм… аз съм й съпруг — той отново отпусна глава в дланите си. — Убита ли е? Това ли ми казвате?

— Не можем да навлизаме в подробности, сър, не и в този момент.

— Да, можете. Можете да навлезете в подробности. Аз съм неин съпруг. Имам право да зная.

Брансън го погледна спокойно.

— Ще научите, сър, веднага щом научим и ние. Ще сме ви благодарни да дойдете в центъра, за да поговорим с вас за онова, което е станало.

Бишоп вдигна ръце.

— Аз съм в средата на турнир по голф… Аз…

Този път Брансън срещна погледа на колегата си и всеки забеляза вдигнатите вежди на другия. Странен приоритет. Но, честно казано, когато бяха в шок, хората често говореха странни неща. Не беше задължително да му се придава специален смисъл. Освен това съзнанието на Брансън донякъде беше заето от мисълта кога за последен път беше глътнал парацетамолите. Безопасно ли беше да глътне още няколко сега. Той тайничко мушна ръка в джоба си, измъкна две капсули от станиола на опаковката и ги пъхна в устата си. Опитвайки се да ги преглътне само със слюнка, почувства, че са заседнали накъде насред гърлото му.

— Обясних ситуацията на приятелите ви, сър. Те продължават — той преглътна отново.

Бишоп поклати глава.

— Прецаках им шансовете. Ще ги дисквалифицират.

— Съжалявам за това, сър — искаше да добави стават такива лайняни работи. Но тактично премълча.