Недостатъчно мъртъв

117

Барикадата все още държеше някак си, но нямаше да издържи дълго. С всеки разтърсващ удар по вратата тя се открехваше по малко. Столът вече беше разтрошен и тя затискаше вратата вместо него със собственото си тяло, притиснала гръб в долната част на кревата, чиято рамка се беше впила болезнено в гръбнака й, с крака, запънати в чекмеджетата на тоалетката.

Тоалетката не беше здрава конструкция. Пукаше се, сглобките й поддаваха. Всеки миг щеше да се разпадне като стола. А когато това станеше, маниакът ще може да отвори вратата цели двайсетина сантиметра.

Рой! Къде си, по дяволите? Рой! Рой! Рой!

Чуваше долу слабия звън на мобилния си телефон. Осем позвънявания, после спря.

БАМ-БАМ-БАМ по вратата.

После слабо бибипкане долу — мобилният й телефон съобщаваше, съвсем безполезно, че има съобщение.

БАМ-БАМ-БАМ.

Дървена треска отлетя от вратата и през Клео премина нов пристъп на ужас.

БАМ-БАМ-БАМ.

Още трески и този път през вратата мина главата на чука.

Тя се опита да контролира паникьосаното си дишане, да спре да се задъхва. Какводаправя? МолятеБожекакводаправя!

Ако мръднеше, щяха да й останат само няколко секунди, преди той да отвори вратата. Ако упорстваше, щяха да минат няколко минути, докато пробиеше достатъчно голяма дупка във вратата, за да си провре ръката. Или дори да мине през нея.

Рой ! МолятеРойкъдесиоБожемолятеРой!

Още един силен трясък, още трески и сега вече имаше дупка три на четири сантиметра. И тя виждаше едното стъкло на маската, притиснато към нея.

За миг й се стори, че ще повърне. През ума й се нижеха образи на хора. Сестра й Чарли, майка й, баща й, Рой, хора, които може би никога вече нямаше да види отново.

Ще умра тук.

Раздаде се силен трясък като изстрел. За миг тя си помисли, че той е стрелял срещу нея с пистолет. После с ужас осъзна какво беше това. Дървото на дясното чекмедже на тоалетката й се беше разцепило и босият й крак беше минал през него. Тя го изтегли, а после го залости в друго чекмедже. То изглеждаше здраво за момента. После всичко започна да се разпада.

Той наистина се наслаждаваше! Беше като да отвориш много трудна за отваряне консерва със сардини. От онези, на които трябваше да повдигнеш малко капака, за да видиш как отдолу лежат примамливо сардините, но все още не можеш да ги докоснеш или вкусиш. Въпреки че знаеш, че ще го направиш след няколко минути!

Тя наистина беше куражлия. Сега виждаше лицето й, зачервено, с изскочили очи, с разрошена и слепена от пот коса. Ще е страхотно да прави любов с нея! Макар че явно ще трябва да й запуши устата, за да се поусмири. Но не много.

Направи няколко крачки назад, после блъсна три пъти вратата с подметката на яката си работническа обувка с метални налчета отпред и на тока. Вратата поддаде почти с цял сантиметър! И то само от един опит! Капакът на консервата се отваряше! Още няколко минути и щеше да бъде в ръцете му!

Той облиза устни. Вече усещаше вкуса й.

Като заряза чука, той пак отстъпи и ритна вратата.

После чу остър звън на входната врата. Видя как изражението на кучката се промени.

Не се безпокой, няма да отворя! Не искаме никой да тревожи любовното ни гнезденце, нали!

Изпрати й въздушна целувка. Макар че, разбира се, тя не можеше да я види.