Недостатъчно мъртъв

79

Беше почти три и половина, когато Надюшка де Санча привърши с аутопсията и напусна моргата заедно с главен инспектор Дуйган и представителя на съдебния следовател.

От охлузванията по врата на Софи Харингтън и точковите кръвоизливи в очите й патоложката на Министерството на вътрешните работи си извади заключение, че злочестата млада жена е била удушена. Но трябваше да изчака изследванията по кръвна токсикология и резултатите от съдържанието на стомаха й, както и пробите от течностите в пикочния й мехур, които беше взела, за да елиминира другите възможни причини за смъртта. Наличието на семенна течност във вагината й показваше, че е била изнасилена или преди, или след смъртта й.

Клео и Дарън ги чакаше още няколко часа работа. Трябваше да се извърши аутопсия на „неизвестната жена“, изхвърлена от вълните. Освен това имаха мрачната задача да направят аутопсия и на шестгодишно момиченце, блъснато в събота от кола. Чакаха ги още четири трупа, включително и на четирийсет и седем годишен ХИВ позитивен мъж, когото бяха отделили в специална изолационна за аутопсия.

Родителите на момиченцето поискаха да дойдат да го видят късно вчера следобед и Дарън ги беше пуснал. Бяха дошли отново преди няколко часа и Клео ги видя. Все още беше разстроена.

Д-р Найджъл Чърчман — местният консултант патолог, който щеше да извърши тези не толкова бързи аутопсии, щеше да пристигне след половин час. Кристофър Гент — съдебномедицинския одонтолог, който беше дошъл да помага при идентифицирането на неизвестната жена, сега пиеше чай в офиса, раздразнен, че са го накарали да чака.

Клео и Дарън извадиха жената от хладилната камера и я развиха. Миризмата на гниеща плът веднага изпълни помещението. После оставиха Гент да си гледа работата.

Гент — висок, нервен мъж с очила, около четирийсетгодишен, с оплешивяваща коса, беше международно известен в две отношения. Беше написал уважавана книга по съдебномедицинска стоматология в опит да засенчи одонтолога от Монреал Робърт Дорион с неговата върховна творба „Доказателства от ухапвания“, която от дълго време беше стандартен справочник в професията. Беше също така и образован орнитолог — или птицелюб — и световен авторитет по чайките.

Облечен в зелени панталони и туника, Гент работеше бързо, но старателно на фона на звука на електрическия трион, с който Дарън разрязваше ребрата и отваряше черепите на другите трупове. Настроението беше особено мрачно и никой не подхвърляше обичайните шеги. Тялото на момиченцето ги потискаше много повече, отколкото труповете на жертвите на убийствата.

Гент направи редица снимки — нормални и с преносима рентгенова камера, после си отбеляза подробностите за всеки зъб на един картон, като завърши с вземане на гипсови отпечатъци на горните и долните зъби. По нареждане на съдебния следовател по-късно той щеше да изпрати подробно регистрирания зъбен статус на всеки зъболекар в радиус от петнайсет мили от град Брайтън и Хоув. Ако не се получеха резултати, щеше постепенно да разширява списъка за изпращане, докато, ако се наложи, не обхванеше всеки регистриран зъболекар в Обединеното кралство.

Все още нямаше международна система за координирано регистриране на зъбните статуси. Ако нито един зъболекар в Обединеното кралство не успееше да идентифицира трупа, а отпечатъците от пръсти и ДНК тестовете не даваха резултати, жената щеше да завърши в гроб, платен от Брайтън и Хоув, отбелязана за поколенията като частица от трагичната статистика на града.

Найджъл Чърчман беше изчислил наскоро, че е извършил над седем хиляди аутопсии в тази морга през последните петнайсет години. Въпреки това поемаше всеки нов труп с все същия, почти момчешки ентусиазъм, като че ли го правеше за пръв път. Беше човек, който наистина си обичаше работата и смяташе, че всяко тяло, попаднало пред погледа му, заслужаваше най-доброто от негова страна.

Красив мъж, в добра физическа форма, запален по състезателните коли, той имаше младежко лице — което в момента беше почти скрито зад зелената му маска, докато разглеждаше неизвестната жена — което го правеше да изглежда много по-млад от неговите четирийсет и девет години.

Той прогони няколко трупни мухи, които се виеха около мозъка й, който беше положен на метален поднос за преглед върху отворената й гръдна кухина, и започна работа. Старателно разряза мозъка с готварски нож с дълго острие, като провери за външни тела, като куршум или пък прободна рана, или пък доказателство за кръвоизлив, което можеше да означава смърт от удар с тежък предмет. Но мозъкът изглеждаше здрав и неповреден.

Очите й, изядени почти изцяло, не можеха да дадат никаква информация. Сърцето й изглеждаше здраво, типично за човек в добра физическа форма, без отлагания по артериите. На този етап не можеше да определи с точност възрастта й. Съдейки по състоянието и цвета на зъбите й, общото й физическо състояние и състоянието на гърдите й, които също отчасти липсваха, предполагаше, че е някъде между средата на двайсетте до началото на четирийсетте.

Дарън занесе сърцето на кантара и отбеляза теглото му на таблото на стената. Чърчман кимна — беше в норма. После премина към белите дробове, като ги освободи и ги постави върху металния поднос за преглед, а от тях капеше някаква тъмна течност, докато ги поставяше там.

Няколко минути след като беше започнал да ги преглежда, той спря и се обърна към Клео.

— Интересно — каза. — Не се е удавила. В дробовете няма вода.

— Тоест? — попита Клео. Беше глупав въпрос, изречен без да помисли, в резултат на това, че беше разстроена от срещата с родителите на мъртвото момиченце, махмурлука си, стреса от многото работа и безпокойството й, че призракът на Санди ще помрачи отношенията й с Рой Грейс. Разбира се, че знаеше отговора, знаеше точно какво означава.

— Била е мъртва, когато са я хвърлили във водата. Боя се, че ще трябва да спра тази аутопсия. Ще трябва да се обадиш на съдебния следовател.

Патолог на Министерството на вътрешните работи — може би отново Надюшка де Санча — трябваше да поеме аутопсията. Неизвестната жена вече беше повишена в статут „подозрителна смърт“.