Недостатъчно мъртъв

112

След час шофиране в обратна посока, един силно паднал духом Рой Грейс докладва какво беше открил на екипа на операция „Хамелеон“ в първа зала за тежки произшествия, после седна и започна да преглежда всички доказателства, които имаха за Брайън Бишоп.

Убеден, че Джоан Трипуел казваше истината, той се изправи пред редица несъответствия. Беше като да се опитваш да натъпчеш някъде парченце от пъзел, което ти се струва подходящо, но се оказва, че не е със същата форма.

Притесняваха го данните за близнака, които му беше прочел главният архивар. Грейс препречете бележките си, направени в кметството, после провери отново свидетелството за раждане на Бишоп и удостоверението му за осиновяване. Беше роден на 7 септември в три и четирийсет и седем — осемнайсет минути по-рано от брат си, Фредрик Роджър Джоунс, прекръстен на Ричард и починал на двайсет и една години.

Защо тогава „Социални услуги“ са казали на Джоан Трипуел, че другият близнак бил умрял?

Той се обади на консултантката по осиновителни въпроси Лорета Лебернайт. Тя му отвърна бодро, че по онова време това било обичайна постъпка за „Социални услуги“. Избягвали да разделят близнаци, но дори и тогава имало дълъг списък от желаещи да осиновят дете. Ако единият близнак е боледувал и бил държан в кувьоз дълго време, решавали да дадат здравия за осиновяване, а пък ако вторият оцелеел, използвали невинна лъжа, за да задоволят още една двойка, която отчаяно искала дете.

Такъв бил и нейният случай, добави тя. Тя имала близначка, но приемните й родители не били информирани за това.

От опита си с онази вещица от „Социални услуги“ на Грейс не му беше трудно да повярва, че са способни на всичко.

Грейс пусна записите от наблюдателните камери по монитора и започна да ги разглежда, като ги сравняваше с подробната възстановка от мобилния телефон, направена от детектив Корбин. Мъжът на екрана беше Брайън Бишоп. Той беше абсолютно сигурен в това, освен ако нямаше точен двойник. Но фактът, че възстановката показваше как напуска околностите на хотел „Лансдаун Плейс“, а после се връща там, превръщаше възможността за случаен двойник, оказал се там, където трябва и когато трябва, в твърде голямо съвпадение, за да може да го приеме просто така.

Той написа в бележника си думата „съучастник“, последвана от голяма въпросителна.

Нима някой се беше подложил на хирургическа операция, за да прилича на Брайън Бишоп? А после някак си се е сдобил със семенна течност от него?

Мислите му бяха прекъснати от това, че някой го викаше по име, и той обърна глава. Видя брадатата фигура на Джордж Еридж от отдела за фотографски разследвания. Еридж, който винаги приличаше на току-що завърнал се от експедиция изследовател, възбудено вървеше към него с нещо като фотографска хартия в ръка.

— Рой, помниш ли онези записи от наблюдателните камери, които ми даде вчера от Кралската болница на графство Съсекс? Брадатият мъж с черните очила и дългата коса, който им вдигнал скандал в неделя?

Грейс почти беше забравил за тях.

— Да?

— Ами получихме нещо! Пуснах ги през един софтуер, разработен за Горещата линия за изчезнали лица. Нали разбираш? За промени в самоличността на хората… как биха изглеждали след пет, десет, двайсет години? Нали разбираш? С коса, без коса, с брада, без брада, такива работи. Опитвам се да навия Тони Кейс да инвестираме в такъв софтуер и за нас.

— Разкажи ми — каза Грейс.

Еридж сложи едната снимка на масата. Грейс видя мъж с голяма брада и мустаци, с дълга невчесана коса, падаща на челото му, и големи очила с оцветени стъкла, облечен в размъкната риза върху ажурен потник, панталони и сандали.

— Накарахме компютъра да махне дългата коса, брадата и слънчевите очила, нали разбираш?

— Добре — отговори Грейс.

Еридж тупна на бюрото на Грейс втора снимка.

— Познаваш ли го?

Грейс видя Брайън Бишоп.

Известно време мълча. После каза:

— Мамка му. Браво, Джордж. Как, по дяволите, изкара очите иззад очилата?

Еридж се ухили.

— Имахме късмет. В мъжката тоалетна също има наблюдателна камера. Вашият човек си е свалил там очилата, за да ги избърше. Имаме запис на очите му!

— Благодаря ти — каза Грейс. — Първокласна работа!

— Кажи го на онова стиснато копеле Тони Кейс. Такъв комплект ни трябва тук. Щеше да получиш снимките вчера, ако имахме собствен.

— Ще му кажа — каза Грейс, като стана и се огледа за Ейдриен Корбин, младата детективка, която беше направила телефонната възстановка. Без да се обръща към някой конкретно, попита:

— Знае ли някой къде е детектив Корбин?

— В почивка е, Рой — отговори Бела Мой.

— Можеш ли да се свържеш с нея… помоли я да дойде незабавно.

Той седна, като отново заразглежда снимките една подир друга. Промяната беше невероятна. Пълна метаморфоза — от възпитан и хубав мъж в човек, заради когото би пресякъл улицата, за да го избегнеш.

Неделя, мислеше си той. Бишоп е бил в болницата късно в неделя сутринта. Значи е скитал насам-натам.

В неделя сутринта бяха разрязали гюрука на колата на Клео.

Той прелисти времевата възстановка, докато не стигна до неделя сутрин. Според собствените изявления на Бишоп при първия му разпит бил прекарал сутринта в хотелската си стая, наваксвайки с електронната поща, а после отишъл да обядва с приятели. Имаше бележка, че са влезли във връзка с приятелите му Робин и Сю Браун, които потвърдили, че Бишоп пристигнал в един и половина часа и останал с тях докъм четири. Те живееха в село Глинде — на петнайсет до двайсет минути път с кола от Кралската болница на графство Съсекс, пресметна Грейс.

Часът, отбелязан на записа на наблюдателните камери, беше дванайсет и петдесет и осем. Оскъдно време, но възможно. Много възможно.

Той погледна по-ранните часове във времевата възстановка за същата сутрин. Дежурната за връзки със семействата Линда Бъкли беше посочила, че Бишоп си стоял цялата сутрин в хотелската стая, а после заминал с бентлито си, като й казал, че отива на обяд и ще се върне по-късно. Тя беше отбелязала връщането му в четири и четирийсет и пет.

Вътрешното му безпокойство отново се размърда. Бишоп би могъл лесно да се отклони от пътя към болницата и да мине през моргата. Но защо? Какъв, за Бога, е смисълът? Мотивът му?

Но пък той нямаше мотив и за смъртта на Софи Харингтън.

Ейдриен Корбин влезе бързо в стаята, пуфтейки и обляна в пот — тантурестата й фигура явно не бе приспособена за такива жеги.

— Сър, викали сте ме?

Грейс се извини, че е прекъснал почивката й, и обясни какво му е нужно от телефонната възстановка и от записите на наблюдателните камери. Искаше възстановка на движението на Бишоп от обяд в неделя, след като напуснал хотела, до времето, когато е пристигнал в дома на семейство Браун в Глинде.

— Старче? — изведнъж се обади Брансън, който седеше тихичко на работното си място.

— Какво?

— Ако са лекували Бишоп в отделението за неотложна помощ в болницата, той е трябвало да се разпише в регистъра, нали така?

Внезапно Грейс осъзна колко е изморен и как се отразява това на мозъка му. Как, за Бога, е могъл да пропусне това?

— Знаеш ли какво? — отговори той.

— Целият съм слух.

— Понякога всъщност мисля, че имаш мозък.