Нощта на върколака

99

Слънцето вече е високо в небето, когато по пътя се задават трима конници. Не ти е трудно да се досетиш кои са те, още преди да наближат. Значи Пино е удържал на думата си! Интересно, къде ли е той сега?

Само на десетина крачки от тебе конниците спират и сега чуваш ясно гласовете им.

— Пино вече умираше, когато доближих — разказва Аркал на братята си. — А онзи хлапак избяга в мочурището. Стрелях по коварното копеле, но не го улучих и той успя да се прикрие в мрака. Смърт за него!

— Смърт за копелето на Аладон! — отговарят в един глас Дзеко и Биларон.

Така значи! Не само изостави брат си в тресавището, но отгоре на това е решил да те обвини, че си го убил! Ледена ярост се надига в гърдите ти. Макар че вече добре познаваш Аркал, не си очаквал от него да стигне чак дотам.

Барк вероятно е на същото мнение, защото глухо изръмжава. Бързо затискаш муцуната му с ръка, но вече е късно. Аркал прекъсва разказа си тъкмо когато обяснява, че според него най-вероятно ти си самият върколак. После се надига на стремената и се ослушва напрегнато.

— Чухте ли нещо?

— Не, Аркал — отговарят в един глас двамата. Сигурно са били по-увлечени в тая измислица от самия него.

— Стори ми се, че изръмжа кучето на убиеца. Чакайте тук, ще проверя наоколо.

С тези думи Аркал слиза от коня и се запътва към храстите. Когато навлиза в тях, той е само на пет крачки от теб.

Ще използваш ли момента, за да го атакуваш?

Да, този подлец заслужава да умре още сега — мини на 91.

Не, ще се прикриеш по-старателно — мини на 61.