Без да губи време, ханджията те хваща за краката и те повлича към мазето. Не е особено приятно да изброиш с главата си всички стъпала, но ти стискаш зъби и изчакваш да се озовеш долу. Когато най-сетне пътешествието приключва, рязко скачаш и притискаш с длан устата на смаяния човечец. Той застива на място и усещаш как по лицето му се стичат струйки пот.
След малко отдръпваш ръка. Ханджията се прекръства и задавено прошепва.
— Слава богу жив сте! Повярвайте ми, нямам нищо общо с това. Онзи злодей измисли цялата работа. Бягайте, благородни господине, бягайте, докато не е дошъл да провери. Ето, там, зад онази бъчва има скрит изход.
След тия думи ханджията бързо се връща горе, за да не предизвика подозренията на Маладига. Заобикаляш посочената бъчва и наистина откриваш тясна вратичка, зад която няколко стръмни стъпала водят навън. След миг вече си на свобода… но тревогата не те напуска. Какво ще стане, ако Биларон остане да дебне край хана? Колко ли невинни хора ще избие тази нощ? А от друга страна… ако се забавиш тук, главата на върколака може да попадне в ръцете на Аркал де Маладига и това сигурно ще се окаже опасно за още повече хора.
И тъй, какво ще избереш?
Ако заобиколиш хана и се опиташ да издебнеш Биларон, мини на 20.
Ако повикаш тихичко Барк и потърсиш друг път през мочурището, прехвърли се на 7.