Старицата прибира парите нейде из гънките на дрипавата си рокля, после се оглежда наоколо и прошепва:
— Трепетликата ще те погуби! Среброто ще ти помогне!
— Това ли е всичко, което можеш да ми кажеш за десет медни гроша?! — недоумяваш ти. — Та това си е жив обир!
— Повече е, отколкото предполагаш! — уверява те лудата. — Повярвай ми, един ден ще ме потърсиш да ми благодариш! Ако не вярваш, иди да питаш абата.
— Кой абат? — изненадваш се ти.
— Онзи, в мочурището. Той ще ти каже.
Блъсваш я възмутено. Няма що, хубав съвет! Да отидеш в прокълнатото абатство с риск за живота и душата си. Единствено гордостта и възпитанието ти пречат да си вземеш парите обратно със сила.
Лудата усеща какво си мислиш и бързо изчезва в мразовитата нощ.
Продължи на 154.