Нощта на върколака

135

Поклащаш глава.

— Не съм съгласен, уважаеми отче. Не мога да поверя цяло кралство на съветите на злото. Един потомък на рода Аладон просто не може да направи такова нещо!

От очите на абата изригват пламъци. Устните му се отдръпват назад, оголвайки зъбите — дълги и остри като на вампир.

— Значи аз съм слуга на злото, така ли?

— Така казват преданията — решително потвърждаваш ти, макар и с пресъхнало гърло.

Очите на абата помръкват, дългите зъби отново се скриват зад устните.

— И имат право, дяволите да ги вземат! — глухо промърморва той.

Мини на 79.