Нощта на върколака

60

Когато силуетът на Дзеко се изгубва в мрака, ти въздъхваш с облекчение. Дотук всичко мина добре. Но все още не знаеш нищо за пътеките из мочурището. Кого би могъл да попиташ?

Изведнъж вратата на хана се отваря и грубата ръка на ханджията изхвърля навън парцалива жена. Сивата й коса е сплъстена и мръсна, в очите й блестят безумни пламъчета. Жената размахва ръце, препъва се и с писък пада върху купчина слама до входа.

— Лудата — обяснява небрежно ханджията, забелязал вниманието ти. — Вмъкнала се е през задния вход, докато бях горе. Понякога идва тук и дразни гостите, та се налага да я изхвърлям.

С тези думи той се прибира навътре. Понечваш да влезеш в хана след него, но лудата внезапно се вкопчва в крачола ти.

— Знаеш ли какво стана тук преди двайсет и четири години? — пита тя с дрезгав глас.

Ако решиш да я изслушаш, прехвърли се на 39.

Ако не искаш да си губиш времето с нея, мини на 154.