Докато вървите на юг, в небето над вас плъзват парцаливи облаци и постепенно пълната луна изчезва зад тях. Настава почти непрогледен мрак, сред който едва различаваш отдясно неясните очертания на храсти и ниски, криви дръвчета. Но пътят ти е познат и след двайсетина минути отпред се появяват няколко жълтеникави светлинки. Това са прозорците на хана.
Изведнъж спираш — дали и братята Маладига не са поели по същия път? Въпреки предишните си предположения, ти така и не успя да ги видиш накъде точно изчезват в мъглата. Наистина, не е твърде вероятно да са тръгнали към „Поклонника“. Склонен си да вярваш на първата си догадка — че от кръстовището са избрали най-правия път към вътрешността на блатата.
Ако все пак подозираш нова засада, къде би потърсил противниците?
Зад вратата на хана — мини на 29.
В общата зала — мини на 51.
Отвън до някой прозорец — мини на 145.
Скрити зад тезгяха — мини на 19.
Край пътя, малко преди хана — мини на 96.
Зад хана, в началото на пътеката към мочурището — мини на 172.