Продължаваш напред и скоро пред тебе се очертава схлупена каменна къщурка. Оглеждаш я с изненада — кой може да живее сред мочурището? Все едно, който и да е, сигурно ще ти посочи вярната пътека.
Решително почукваш на вратата и веднага отвътре долита яростен старчески вик:
— Махни се, проклето изчадие! Бягай в бърлогата си! Повелявам ти в името на Всемогъщия Бог!
— Грешиш, добри човече — отговаряш ти. — Пред вратата ти стои Леодил де Маладон, верен поданик на крал Ригоболд.
Вратата се открехва едва-едва и през отвора те оглеждат две присвити очи.
— Няма да ме излъжеш, скверна твар! Познавам хитрините ти! Върви при своя приятел, абата!
— Не те лъжа — настояваш ти.
— Ха, не лъжеш! — дрезгаво се разсмива старецът. — И какво ще търси почтен човек нощем в това прокълнато място?
Ще му кажеш ли истината за мисията си?
Да — мини на 22.
Не — продължи на 168.