Нощта на върколака

104

Фигурите на братята почти са се изгубили в мъгливото лунно сияние. Шепнешком заповядваш на Барк да не издава нито звук и тихичко се промъкваш след тях. Скоро отпред се появява разклонът край тресавището, където пътят от Алтагорския замък среща Големия северен път.

Внезапно братята спират и привеждат глави един към друг. Веднага приклякаш и притискаш Барк към снега. Умното куче послушно затаява дъх. Стоиш прекалено далече, за да чуеш разговора, но след малко разбираш какво са намислили противниците. По знак на Аркал четиримата тихо се пръсват и залягат около мястото, където пътищата се сливат. Засада!

Успяваш някак да потиснеш възмущението и също се прилепваш до земята. В тази игра на нерви имаш предимство. Дукът надали ще издържи да те чака дълго — нали някой друг конкурент може да му измъкне главата на върколака под носа…

Така и става. Преди да са минали десетина минути, Аркал де Маладига излиза на пътя, оглежда се и подсвирва. Тримата му братя също излизат, след което групата им се скрива в мъглата.

Мини на 144.