Нощта на върколака

173

Намираш сили да усмириш бушуващата в гърдите ти ярост и отговаряш с учудващо спокоен глас:

— Ако извикаш братята си, все ще успея да им спомена за Пино, преди да ме убиете.

Дукът се разсмива.

— И на кого ще повярват, сополанко? На теб или на собствения си брат?

— Ще се усъмнят поне малко, тъй че не ще успееш незабелязано да издириш Пино и да го премахнеш. След като ти избяга, аз го извадих от ямата. А когато Пино се прибере жив, ще трябва да бягаш като преследван престъпник… или да застанеш пред кралския съд. Опит за братоубийство не се прощава лесно.

Аркал изръмжава тъй свирепо, че за момент неволно протягаш ръка към торбата с главата на върколака, за да се убедиш, че не е възкръснал. Сетне очите му, пламнали от бясна омраза, се впиват в твоите.

— Добре, хлапако. А сега се измитай през мочурището в източните кралства, защото до ден-два ще те намеря далеч от хорски очи и ще те убия! Кълна се!

— Ако можеш, Аркал. Знаеш, че умея да въртя меча.

— И една стрела в гърба ще свърши работа. Измитай се!

С тези думи той пуска отдръпнатите вейки и се измъква от храсталака.

Мини на 89.