Нощта на върколака

161

— Не бързай да се радваш, Маладига! — предупреждаваш го ти. — Може и да умра, но няма да е толкова лесно. Не виждаш ли, че сме двама? Схватката ще бъде дълга. Колко време ще ти трябва, за да се справиш с мен и кучето?

Пино се обажда колебливо:

— Знаеш ли, братко, той говори разумно. Мисля, че…

— Не се мъчи да мислиш, Пино! — прекъсва го дукът. — В главата ти няма и капка мозък! Хлапакът просто опитва да ни стресне. Напред!

— Браво! — отвръщаш иронично ти. — Храбрият дук никога не променя решенията си! Хей, Маладига, опитай да поразмислиш, ако се смяташ за по-умен от Пино! Докато си губиш времето с мен, другите конкуренти бързат към Гнилото мочурище. Скоро някой от тях ще открие върколака. Как ти харесва перспективата утре сутрин да откриеш, че друг е станал дясна ръка на крал Ригоболд?

— Млъквай, сополанко! — яростно се обажда дукът.

— Не му обръщай внимание, Аркал! — подкрепя го Пино. — Хлапакът просто опитва да ни…

— Млъквай и ти, глупако! — прекъсва го Аркал де Маладига. — Какво разбираш с дървената си глава? Това проклето змийче е право. Нямаме време за губене. Тръгвайте!

Четиримата прибират мечовете и се отдалечават през снега. Внезапно дукът извръща глава към към теб и се провиква:

— Този път имаш късмет, сополанко! Но не прекалявай! Следващия път ще те убия, каквото и да ми струва това.

Братята Маладига се превръщат в неясни сенки и скоро оставаш сам на пътя. Твърдо си решил да продължиш към Гнилото мочурище, но отново се колебаеш как да го сториш.

Ако желаеш веднага да тръгнеш напред, прехвърли се на 104.

Ако изчакаш десетина минути, за да не се натъкнеш пак на противниците, мини на 85.