Нощта на върколака

52

Без колебание лягаш на ръба на леда, протягаш ръка към Барк и щом кучето захапва ръкава ти, дръпваш назад с всичка сила. Но онова гласче изглежда е било право. Раздава се пукот, ледът под тебе изчезва и изведнъж се оказваш затънал над кръста в засмукваща кал. Е, все пак рискът не е бил напразен — Барк е излетял от тинята и е паднал на що-годе здрава почва. Сега вече той те тегли към сушата, без да изпуска ръкава ти нито за миг.

Този път положението ти се струва безнадеждно. За момент изпитваш желание да пропъдиш Барк — излишно е кучето да загива заедно с теб. Ала огромният звяр не се предава и продължава да те тегли със същото упорство, с което къса веригите в бащиния ти дом.

Мини на 88.