Нощта на върколака

95

Реакцията ти е мигновена. Хвърляш се върху снега и в следващата секунда над главата ти изсвистяват още три стрели. Неволно се усмихваш. Глупаци! Докато презаредят арбалетите, ще имаш достатъчно време да избягаш от засадата.

— След мен, Барк! — извикваш ти и побягваш назад по пътя.

Когато след малко спираш и се озърташ през рамо, братята Маладига са излезли на кръстопътя. Пино понечва да се втурне след теб, но Аркал гневно го дръпва и размахвайки ръце започва да обяснява нещо. Макар че не чуваш какво говори, лесно можеш да се досетиш за смисъла. Излишно е да си губят времето с теб, когато към тресавището са тръгнали поне десетина други кандидати за наградата.

Думата на Аркал явно е закон за братята му. След минута четиримата ти обръщат гръб и изчезват в студената мъгла. Предпазливо тръгваш към кръстопътя, готов всеки миг да побегнеш назад. Но този път враговете наистина са се отказали от засадата.

Излизаш на кръстовището и се питаш накъде да продължиш.

Мини на 144.