Нощта на върколака

42

Поклащаш глава отрицателно. Абатът печално махва с ръка.

— Е, добре тогава. Ти поне беше откровен… Преди двайсет и четири години един друг се закле в честта си, ала така и не изпълни обещаното. Но както и да е! Търсиш ковачницата, нали? Ето я — отвън, до останките от хамбарите.

Излизаш от развалините на параклиса и скоро си сред срутените стени на ковачницата. Ала тук заварваш точно онова, от което си се боял. Всичко се е превърнало в прах и ръжда. Няма нито инструменти, нито наковалня, нито пещ. Със същия успех би могъл да опиташ да изковеш сребърната стрела и навън, сред блатата.

Зад гърба ти се раздава мрачният смях на абата.

— Можех да ти помогна, но ти отказа на моята молба. Затова и аз ще откажа на твоята. А сега си тръгвай оттук! Няма какво повече да намериш или да вземеш от това място.

Това е и краят на надеждата ти да направиш сребърна стрела. Ако имаш трепетликова, мини на 131. В противен случай ще се наложи да се върнеш в замъка с наведена глава… освен ако решиш да продължиш на 131 дори и с обикновена стрела.