62

След дълго лъкатушене из блатата най-сетне стигаш до голяма могила, обрасла с ниски, криви борчета и ели. Мястото наистина е зловещо. Последните стотина крачки се оказват най-трудни, точно както ти бе казал призракът на вожда. Даже блатните огънчета не успяват да открият сухо място и се налага да газиш до колене в тресавището, преди да се добереш до стабилната почва в подножието на могилата.

Сам не знаеш защо, но имаш чувството, че си попаднал в древно гробище. Над заснежения склон сякаш витае някаква мрачна магия. Промъкваш се нагоре през горичката, а блатните огънчета танцуват над главата ти, за да имаш поне малко светлина в мрака. Когато достигаш острия връх на могилата, фосфоресциращият рояк се спуска надолу и започва вихрен танц между две борчета. Пламъчетата явно искат да ти подскажат нещо. Бързо разравяш снега… и ръцете ти докосват грубо издялано парче дърво, облепено с влажен мъх. Под мъха то се оказва покрито с изумително изящна резба — от повърхността му гледат образите на всички зверове и птици, които познаваш и поне на още два пъти по толкова, за които не си и чувал.

Изправяш се и неволно възкликваш от изненада — тотемът почти не тежи в ръцете ти. Воден отново от блатните огънчета, поемаш надолу, но изведнъж се спъваш в нещо, което издава глух звън. Луната за миг се е показала от облаците и виждаш, че пред теб лежат три големи кожени торби. Запазили са се сравнително добре въпреки постоянната влага. Развързваш ги и не можеш да повярваш на очите си. В това мочурище изненадите се сипят една след друга! Първата торба е пълна със сребро, втората със злато, третата с невероятно красиви скъпоценни камъни.

Дали да не захвърлиш този тотем? В краката ти лежи съкровище, пред което бледнее даже кралската хазна. Всяка една от тези торби би направила рода Аладон господари на половината кралство. Разбира се, помниш предупрежденията на призрачния вожд, но той вероятно те е излъгал, за да изпълниш желанието му.

Ако искаш да оставиш тотема и да вземеш съкровището, прехвърли се на 142.

Ако решиш да удържиш на думата си, продължи на 70.

Загрузка...