Нощта на върколака

22

— Не бих дошъл по своя воля из тия опасни места — казваш ти. — Изпълнявам височайша заповед. Тази нощ върколакът от Гнилото мочурище трябва да бъде убит, защото се е зарекъл да погуби добрия ни крал.

— Слава Богу! — долита отвътре радостен възглас. Вратата се открехва още малко, но веднага след това в старческите очи отново припламва подозрение. — Почакай! Как ще ми докажеш, че не лъжеш? Да, сетих се! Целуни светия кръст, ако си човек и християнин!

Навън се протяга съсухрена ръка, стискаща здраво простичък дървен кръст. Усмихваш се, но напълно разбираш тревогите на стареца. Как ли е издържал досега сред тия прокълнати места?

Бавно навеждаш глава и целуваш кръста. От къщурката се раздава шумна въздишка.

— Влез, влез, благородни младежо! Приеми гостоприемството на моята скромна обител!

Какво ще отговориш?

Че скромната обител понякога крие повече благородство от най-високите дворци и с удоволствие ще влезеш в нея — мини на 64.

Че благодариш за поканата, но нямаш време и само молиш стопанина да ти посочи най-сигурния път към центъра на мочурището — продължи на 118.