Нощта на върколака

127

Над източния хоризонт блестят първите слънчеви лъчи. Търпеливо чакаш, свит между голите храсти в западния край на мочурището. В торбата ти тежи главата на върколака. Въпреки лютия студ, седиш неподвижно, без да откъсваш очи от близкия кръстопът. И ето че най-сетне се случва онова, което си очаквал — отдясно се задават три едри силуета. Привеждаш глава сред вейките. Не можеш да различиш ясно идващите мъже, но отлично знаеш кои са те — Дзеко, Биларон и Аркал де Маладига.

Братята спират само на десетина крачки от теб. Изглеждат ядосани повече от всякога. И има защо — легендата, която им разказва Аркал, те изумява.

— Когато успях да се приближа, Пино вече беше мъртъв, а онзи хлапак бягаше из мочурището. Стрелях по негодника, но не успях да го улуча и той се скри сред храстите. О, ако беше по-светло!

— Смърт на копелето на Аладон! — изръмжават в отговор другите двама.

Значи така. Е, какво друго би могло да се очаква от Аркал… Но поне Пино е удържал на думата си и не е тръгнал да те преследва.

Братята отминават и се отдалечават към замъка. Ако решиш да ги последваш, мини на 46.

Ако предпочиташ да изчакаш известно време, продължи на 97.