33

Само след миг вече горчиво съжаляваш за колебанието си, но този миг се е оказал достатъчен. Черната вода се затваря над главата на Барк. Не ти остава нищо друго, освен да се прекръстиш и да свалиш шлема си в знак на почит.

Навеждаш глава и покрусен тръгваш обратно към края на мочурището. След случилото се вече не даваш пукната пара за всички върколаци по света. Има обаче един дребен проблем — ти може да си забравил чудовището, но не и то теб. Внезапно усещаш зад гърба си движение, ала преди да успееш да се обърнеш, върху плещите ти се стоварва огромно космато тяло. Нечии могъщи лапи извиват главата ти. В следващия миг остри вълчи челюсти те захапват за гърлото. Докато умираш, последната ти мисъл е, че братята Маладига май ще си имат сериозен противник.

Загрузка...