Нощта на върколака

149

Тичаш задъхан по пътя, който ти посочват блатните огънчета. На няколко пъти затъваш до глезени и едва успяваш да се измъкнеш от ледената тиня. Но въпреки всичко не забавяш крачка. Край теб Барк се носи напред с огромни скокове.

Изведнъж кучето спира като вкаменено и заема ловджийска стойка. Ти също застиваш и напрягаш слух. Не, нищо не чуваш. Вече се готвиш да тръгнеш отново, когато някъде от храсталака пред теб долитат тихи гласове.

И в същото време блатните огънчета се разпръскват на всички страни като подплашени птици.

Мини на 113.