Трепетликовата стрела полита със свистене, но призрачните конници отскачат мълниеносно от пътя й.
— Така ли? — чува се заканителен глас от дъното на шпалира им. — Ние му отдаваме почести като на вожд, а той стреля по нас! Напред, храбри бойци!
В първия момент се усмихваш — какво биха могли да ти направят група призраци? Оказва се обаче, че могат — шеметната вихрушка от призрачни сенки около теб напълно те заслепява и не можеш да направиш нито крачка.
Най-сетне атаката на призрачната армия престава. Лежиш на пътеката, напълно изгубил ориентация.
— Върви подир блатните огънчета, недостойни пътнико! Те ще те отведат където пожелаеш — чуваш гласа на вожда на сенките. — Не искам костите ти да сквернят със своето присъствие покоя на нашите!
Продължи на 153.