Нощта на върколака

101

Като чува въпроса ти, ханджията се замисля дълбоко.

— Наистина не знам, благородни господине. Можете да обиколите старите родови имения и да поразпитате. Току-виж някъде се запазила сребърна стрела от стари времена. Обаче това е дълга работа, ще ви отнеме не един ден. Иначе… знам ли… Сигурно сте чували в легендата за Зеления вампир как рицарят Теорил изковал връх за стрелата си от обикновена сребърна монета. Ако имате един сребърник, може и вие да опитате, само че най-близката ковачница е на повече от два часа път.

Поклащаш глава. Два часа са прекалено много. Ако сложиш и още толкова за връщане, това означава половината нощ. И внезапно ти хрумва идея.

— Ами ковачницата на абатството? Кажи, Гуги, оцеляла ли е ковачницата на абатството?

Малоумният подскача и прегръща Барк, сякаш търси от него закрила.

— Не ходи там, благородни господине! Няма ковачница, само развалини, само прах и пепел. Веднъж Гуги видя друго, ама сигурно лошият абат го е излъгал. Той може да показва разни неща, хубави неща. Добрият отшелник казва, че абатът бил слуга на дявола. Не вярвай на очите си, ако срещнеш абата.

Колкото и да настояваш, не научаваш от Гуги нищо определено. Той ту признава, че ковачницата е оцеляла, ту упорито повтаря, че всичко е разрушено. Така или иначе, има известен шанс да откриеш сред руините нещо полезно. Остава най-същественият въпрос — запазил ли си десетте медни гроша в кесията си? Ако е така и искаш да ги размениш за един сребърник, мини на 160.

Ако нямаш десетте гроша или категорично не искаш да ги разменяш, прехвърли се на 112.

А ако въпреки това държиш на всяка цена да се сдобиеш със сребърна монета, продължи на 27.