Таласъмите се завръщат

102

— Е, убедихте ме — уморено казваш ти. — А сега край на празните приказки! Обяснете как стоят нещата. Нали едно време бяхте съюзници с таласъмите. Защо сега се боите от тях?

— Че бяхме съюзници, бяхме — признава министърът на другите работи. — Обаче като рухна техният замък, решихме да развалим съюза.

— И да станем честни — обажда се министър-предателят.

— Ти трай, предател такъв! — прекъсва го министърът на разните работи. — Туй аз щях да го кажа, честността е от моята компетенция… Станахме честни, значи, и вече не крадем.

— Само от време на време, колкото да не е без хич — уточнява министърът на другите работи. — И лъжем само на нечетни дати. Щото „нечетни“ звучи почти като „нечестни“. Ама иначе станахме съвсем почтени чукундурти и не вървеше да другаруваме с таласъмите.

— А пък сега те ни заплашват — жално се обажда министър-предателят. — Искат да им предадем всичките си хранителни запаси.

— И като дойде зимата, ще изпукаме от глад — проплакват в хор другите двама министри.

Навъсваш се. Работата става сериозна.

— И кога трябва да им предадете всичките си запаси?

— Ами че днес — бързо отговаря министърът на разните работи. — Точно по пладне. Нали затуй те открад… такова де, поканихме на гости.

— Обаче ти ще ни спасиш, нали? — обажда се министър-предателят с глас на професионален подмазвач. — Ти си най-великият юнак по тия земи. Потомците песни ще пеят за теб!

Не знаеш дали ще пеят песни за теб. Ясно е само едно: днес по пладне чукундуртите ще си имат големи неприятности. А заедно с тях и ти, след като прие да им станеш министър.

Премини на 51.