Таласъмите се завръщат

179

— Никакви такива! — ядосваш се ти. — Да сте ме поканили като хората! Хайде сега, останете си със здраве, а аз се прибирам у дома.

И макар че нямаш представа накъде точно трябва да вървиш, ти се упътваш към края на селото. Но само след двайсетина крачки в нозете ти се хвърля ридаеща тълпа чукундурти, чукундуртки и малки, уплашени чукундуртчета.

— Бащице! — вият те като на погребение. — На кого ни оставяш? Как ще живеем без теб? Постой поне за няколко дни! В теб ни е цялата надежда!

Неволно ти става жал за тия окаяни сиромаси. Ако решиш да отстъпиш пред молбите им, мини на 31.

Ако си непреклонен, продължи на 65.