Таласъмите се завръщат

209

Щом отваряш вратата, риданията стават още по-силни. Пристъпваш напред в полумрачната стая и виждаш маса, отрупана с дебели старинни томове в кожена подвързия. Зад масата седи облян в сълзи прегърбен старец с черни одежди. Приближаваш се до него и питаш:

— Кой си ти, добри човече? И защо ридаеш тъй отчаяно?

— Аз съм нещастният Мишемориус — изплаква старецът. — Някога бях могъщ чародей, а вижте какъв клетник съм сега. И всичко това само защото допуснах фаталната глупост да си имам работа с Дървеняк Първи.

— Значи Мишемориус, а? — озъбва се Бабаитко. — Дето изобретил сухата вода! Каквото и да са ти сторили таласъмите — хак ти е! Като ти опаля един по делвата, ще видиш как се изобретява!

— Точно така, хак му е! — обажда се и Гадолини. — Хайде да изчезваме, че онзи таласъм може да доведе подкрепления.

Ако си съгласен с двамата и оставиш Мишемориус на печалната му участ, мини на 226.

Ако желаеш да научиш какво е сполетяло чародея, продължи на 243.