Таласъмите се завръщат

51

Точно по пладне ти стоиш в края на ливадата край чукундуртското село. До тебе са се свили разтреперани тримата министри, но освен тях наоколо не се мярка жива душа. Всички чукундурти са се изпокрили вдън земя. Изглежда, че не ти вярват много въпреки всички ентусиазирани уверения от тази сутрин.

— Идат! — възкликва министър-предателят и пъргаво се укрива зад гърба ти.

Другите двама незабавно го избутват настрани и заемат безопасното място. Но ти не им обръщаш внимание, защото погледът ти е прикован към горичката отвъд ливадата. Измежду дърветата един след друг започват да излизат въоръжени до зъби таласъми. Тихичко подсвирваш от изненада. Трябва да са поне стотина на брой. И цялата тази сган заплашително се задава насреща ти.

Вече се чудиш дали да не си плюеш на петите, когато таласъмите спират на десет крачки от теб. Предводителят им се обръща с гръб към теб, размахва дебела сопа и всички други пропяват в хор:

— Со-о-о-о-ол!

Сетне настава тишина.

— Каква сол бе, каква сол? — уплашено подвиква министър-предателят. — Сол ли искате да ви дадем?

— Това е нота, тикво зелена! — обяснява водачът на таласъмите. — Дипломатическа нота, ако искаш да знаеш.

— И какво означава? — пита с изтънял глас министърът на другите работи.

— Означава, че ако до един час не ни предадете всичките си хранителни запаси, ще ви натъпчем в миша дупка.

— Не ща! — провиква се министърът на разните работи. — Страх ме е от мишките!

— Ти мълчи! — прекъсва го неговият колега и се обръща към таласъма. — Ама чакай сега, любезни, то не може така. Ако ни вземете всичко, какво ще ядем през зимата?

— Трънки! — изхилва се някой от ордата таласъми.

— И глогинки! — добавя друг.

— Печени! — уточнява трети.

Е, нещата май тръгват от зле по-зле. И за съжаление в момента всичко зависи от теб. Какво ще направиш сега?

Ще се съгласиш да предадеш на таласъмите всички хранителни запаси — мини на 96.

Ще отхвърлиш претенциите им — продължи на 114.