Таласъмите се завръщат

26

Още щом влизаш в колибата, разбираш какво са имали предвид, като говореха за централно отопление — огнището се намира точно в средата. Обаче колкото и да се оглеждаш, не виждаш никъде нито капка вода.

— Къде ви е течащата вода? — обръщаш се ти към министъра на разните работи.

Той размахва ръка нагоре.

— Виждаш ли я онази дупка горе на тавана? Като завали, през нея ще ти тече колкото искаш.

— Чукундуртска ви работа — заявяваш ти и се приготвяш за сън.

Уви, нощта не е твърде приятна. Малко преди полунощ започва да вали като из ведро, а проклетата дупка се намира точно над огнището. Естествено, огънят изгасва и ти чак до сутринта зъзнеш, омотан като пашкул в парцаливите завивки. Когато се развиделява, дъждът спира, но злото вече е сторено — гърлото те боли и кихаш на поразия. Отбележи си, че си настинал и премини на 155.