Вече сте нагазили до гърди, когато от тинята наоколо започват да надничат странни физиономии — зелени и пъпчиви, с грамадни жабешки очи.
— Олеле, блатни таласъми! — изписква Хухавел. — Да бягаме назад!
— Ама не бойте се, бе! — обажда се отвисоко Гадолини. — Нищо няма да ни сторят. Те са кротки твари, не са като сухоземните таласъми. Дайте да си вървим по пътя, пък те и с пръст няма да ни пипнат.
Чие мнение ти се вижда по-приемливо?
На Хухавел — мини на 205.
На Гадолини — продължи на 3.