Таласъмите се завръщат

244

През цялото утро неуморно вървите напред през ливади, горички, пущинаци, поточета и долчинки. Тук-там различавате дирята на таласъмите, но когато наближава пладне, почвата става камениста и следите изчезват. Продължавате в същата посока, макар че вече нищо не ви подсказва дали сте на прав път или не.

— Уф, изморих се — промърморва по някое време Бабаитко. — Дайте да спрем за почивка и да хапнем по нещо.

— Никакви такива! — строго възразяваш ти. — Ако искате, ще спрем да починем. Обаче съдържанието на торбата ще пазим за краен случай.

При тия думи те обзема лека тревога. Трябва да провериш какво става с торбата. На кого си поверил да я носи?

На Хухавел — мини на 15.

На Бабаитко — продължи на 36.

На Фърчилан — прехвърли се на 69.

На Гадолини — попадаш на 80.

Сам носиш торбата — отгърни на 105.