212

— Ах, клета моя съдба! — отново се разплаква Мишемориус. — О, нещастен ази…

Повече не успяваш да изкопчиш от него нито една дума. Очевидно е, че да стоите тук ще бъде само празна загуба на време.

Премини на 226.

Загрузка...