Таласъмите се завръщат

138

След кратка почивка отново повеждаш чукундуртите напред и скоро забелязвате път — стар, каменист и разбит, но все пак път. Макар да не забелязваш следи, ти не се съмняваш, че таласъмите са минали по него.

Ала един час по-късно работата се усложнява. Достигате кръстопът с три отклонения. Наблизо се издига обрасъл с мъх камък, върху който едва успяваш да разчетеш древен надпис:

НАЛЯВО АКО ТРЪГНЕШ —

ЗА ГЪБИ ЩЕ ХОДИШ

НАДЯСНО АКО ТРЪГНЕШ —

НИКЪДЕ НЯМА ДА СТИГНЕШ

НАПРАВО АКО ТРЪГНЕШ —

ГЛАВАТА СИ ЩЕ ЗАГУБИШ

— Шефе, дай да тръгнем наляво! — обажда се Бабаитко. — Гъбите са хубаво нещо.

— Особено печени — подкрепя го Фърчилан.

— Или на чорбица — добавя Хухавел. — Баба ми правеше много хубава гъбена чорбица.

Не им обръщаш внимание. Сега не ти е до гъбена чорба. Трябва да избереш верния път. И тъй, накъде ще тръгнеш?

Наляво — мини на 7.

Направо — продължи на 88.

Надясно — попадаш на 117.