110

Събираш кураж и повеждаш дружината си напред в мрака. Впрочем, тъмнината не е съвсем пълна — тук-там в свода на тунела са пробити отдушници и през тях проникват бледи лъчи. Бавно и предпазливо крачите по неравния под, отрупан с паднали камъни. Ала ненадейно пред вас се надига грамаден силует, който почти запълва тунела. Две огнени очи просветват в мрака и прокънтява страховит рев:

— Не мърдайте! Сега ще ви изям!

— Да бягаме, шефе! — виква Хухавел.

— Как тъй ще бягаме? — възразява Бабаитко. — С какво право ще ме плаши това добиче? Като му опаля един по кофата, ще види то кого ще яде!

Чие мнение ще послушаш?

На Хухавел — мини на 124.

На Бабаитко — продължи на 147.

Загрузка...