Събираш кураж и повеждаш дружината си напред в мрака. Впрочем, тъмнината не е съвсем пълна — тук-там в свода на тунела са пробити отдушници и през тях проникват бледи лъчи. Бавно и предпазливо крачите по неравния под, отрупан с паднали камъни. Ала ненадейно пред вас се надига грамаден силует, който почти запълва тунела. Две огнени очи просветват в мрака и прокънтява страховит рев:
— Не мърдайте! Сега ще ви изям!
— Да бягаме, шефе! — виква Хухавел.
— Как тъй ще бягаме? — възразява Бабаитко. — С какво право ще ме плаши това добиче? Като му опаля един по кофата, ще види то кого ще яде!
Чие мнение ще послушаш?
На Хухавел — мини на 124.
На Бабаитко — продължи на 147.