Таласъмите се завръщат

44

Лесно е да се каже, но не е чак толкова просто да се осъществи. Нямаш представа накъде да тръгнеш. Поемаш напосоки и през целия ден се луташ из гори и пущинаци. Май съвсем си се заблудил, защото местата стават все по-непознати.

Пада мрак и се налага да пренощуваш в набързо струпана колиба от клони. Ала този път съдбата явно не е добре настроена към теб. Малко след полунощ от небето се посипва пороен дъжд. За сън и дума не може да става. Свит в мизерното си убежище, ти зъзнеш и напразно се мъчиш да намериш място, където да не капе вода. Призори гърлото те боли и кихаш на поразия. Настинал си. Отбележи си това и премини на 99.